Хей, път, готов ли си да поема по гърба ти, да ме носиш на раменете си и да си правим компания? 

    ОСИНОВЯВАНЕ

Има дни, в които не ми стига солта и хляба
и искам да вляза в един куфар,
и да замина нанякъде.
Къде? Не зная. Няма значение.
Далеч. Само далеч оттук.
Друг път си казвам,
че търпението ми не е пораснало -
има още много хляб да яде
и чифтове обувки да износи.
Още е крехко.
Давам му шанс да расте.
Заспивам на рамото на тъгата.
Сънувам, че купувам куфар
и я заключвам вътре,
а после я оставям на гарата.
Куфарът е красив, нов, ненадраскан.
Някой ще му хвърли око.
И ще го осинови.