Постинг
17.05.2020 13:44 -
Не съм книга, бижу или пижама...
"Хей, жено, която си ме приютявала! Девет месеца си била с мен – какво повече искаш? Не са ти изплатили компенсации и лихви върху оплодената ти утроба?
Как се увиваш и забравяш, че 27 години съм обичал, обичан и съм наричал „мамо“ и „татко“ други хора… А сега ти се тропваш на хоризонта и изцапваш пейзажа с черните си бои. Бива си те. Можеш да минеш за вещица и хич няма да се усъмнят.
Страдаш. Молиш се. Не се интересувам в какво вярваш, но аз съм убеден, че синът ти е нахранил лавината с топлината и младостта си заради твоето безразличие към мен. Не е възможно подсъзнанието му, инстинктите му да не са заговорили в оня критичен момент, когато е летял към смъртта.
Зачеваш, износваш, подаряваш. А аз съм ревял. Мърдал. Бил съм обезпокоен. Ти си ме изоставила. Раждаш дете и го подаряваш. Ти не си луда, ти си хипер луда! Подарява ли се дете? Не съм книга, бижу или пижама. Родил съм се да ме обичат, а ти си ме дала от съжаление на семейство, което е страдало, че няма деца. Не си ме искала, но си ме изтърпяла да се развия, да натежа в корема ти и през цялото време си мислела, че ще ме връчиш на други. Хора, които не ме познават. Какво като си общувала с тях. Познаваш ли дори себе си сто процента?"
Из романа ми "Някъде другаде", издателство Жанет 45
Няма коментари
Търсене
За този блог
Гласове: 4313
