Прочетен: 1461 Коментари: 2 Гласове:
Последна промяна: 20.06.2020 14:17
Кой ли твърдеше, че всяка история имала няколко версии: твоята, на приятелката ти, на свидетелите, на архивиста и истинската? Най-лошото, което е на път да се забие в погледа ни и се случва е, че се уморяваме и ни писва да държим очите си отворени, за да не изпуснем поредното чудо. Често замаскирано под дъждобрана на идиотско хрумване.
Родителите на Лия държаха на навиците си. Един от най-практикуваните и според бащата предпочитан за съпругата му беше вечерната караница. Тъмнината навън изваждаше на показ тъмните помисли на душите им. Затваряха прозорците. Отваряха си очите. Госпожа майката се оглеждаше за някой сбъркал часа за среща посетител. Тя помагаше на срамежливците, нейни пациенти, да придобият смелост и самостоятелност, и да “вкарат гол на живота”. Случваше се след оглеждането да заключи вратата. Два пъти, за по-сигурно. Но в августовската жега, след полунощ, предполагаха, че който има ухо да подслушва отдавна спи, в това число и наблюдателната им дъщеря.
- Изгони най-сетне Нора! – самоуверено подхваща госпожа майката. - Бабата, досадна драка, казала на Лия, че е щастлива. Представяш ли си? Подлудява детето с архаични описания на живота.
- Нора? Не знам откога не съм чувал някой да признае, че е щастлив – озърта се светлокосият висок мъж, по най-точни сведения господин Попов, бащата.
- Вникни зад думите. Щастието се подхранвало от любопитството. Колкото си по-любопитен – толкова си по-щастлив – не кротва госпожа Попова, майката.
- Виж ти!
- Кажи нещо смислено! Дъщеря ти израства в средата на една бабка, която я оформя без моето разрешение, неуморно плете и се храни с клюки.
- Любопитството не е клюка, ако разбирам правилно.
- Бабичка на осемдесет и не знам колко си, едва ли се интересува от последните научни изследвания. По-скоро кой минал, кой заминал... Махни я оттук! Лия от затворено в здравословна антибактериална атмосфера дете, което се е примирило с физическия си дефект и не страда видимо, придобива навици на репортерка. Ще изхвръкне без да сме усетили.
- Внимавай какво си пожелаваш!
- Внимавам, но ти не си пожелаваш дори обикновен кметски стол.
- Пристрастена си, за да взимаш решения в един след полунощ – връща топката господин бащата. - Пристрастена и невъзмутима.
- Не свикна ли? – унесено произнася госпожа майката. – Отива до вратата и се подпира на нея. Забелязва, че не е свалила черните си обувки с високи токчета – винаги 14 сантиметра, и със замах рита левия, после и десния. – Каква напаст са обувките, но харесвам да гледам отвисоко и да не ми се изплъзват разни незабележими за останалите детайли!
- Време е да свикна. С решенията ти, с детайлите. С височината ти. – Очите им се срещат и разминават, но само неговите са пълни с присмех. Нейните преливат от безсърдечност.
- Нали? – прави се на неусетила иронията. - Навикът и имунитетът се придобиват – погалва го за компенсация с гласа си госпожата. Нейният опит доказваше, че споровете им потвърждават какви страстни натури са двамата. Единствено страстните двойки обичат всеотдайно и забравят неуспехите. След подвикванията и погледите, които си разменяха, следваше сдобряването. Е, не винаги същия ден, но в най-скоро време.
- По мен ли съдиш? – господин бащата окончателно се бе разсънил и сметна да дочака утрото в приказки с жена си. Спомняше си как го шляпаха по дупето до седемгодишен и колко се срамуваше да го сподели дори с умрялата си мишка, по погрешка изяла сиренето с отровата.
- По себе си – изсъсква тя. – Вкарваш в семейството ни съмнителна личност, настояща прабаба на Лия, бивша крадла, а ме молиш да съм доволна. Където е текло, пак ще протече. – Поглежда с такъв отчаян поглед нагоре, че неизпълнените обещания на влюбения някога, а сега съвестен съпруг и радетел за тихи семейни разговори Андон Попов, се зарича да отпие от нектара на някогашната им любов. Дори да се задави, дори да му сладнее прекалено, но да събуди одремалата се тяхна споделена любов. - Пет години вече недоволствам. Забелязал ли си?
- Не е крадла – кимва в знак на съгласие мъжът. - Опитвала се е да отмъква портфейли, в миналия век все пак, но са я хванали и за гордост на рода е престанала.
- Все пак са я затворили.
- Албена, учела е в специално училище със строг режим.
- Училище с ограда, по която тече ток.
- За доброто на учениците и на обществото. Излязла е и повече не е имала инциденти.
- Сигурно защото не са я хванали. Усъвършенствала се е, досадната драка.
- Прекаляваш, Бени. – Миг замисляне и обхождане на съпружеското лице. Струва му се, че е смутена, но не и раздразнена от произнасянето на умалителното си име. - Пет години ли минаха откакто Нора е при нас? – Напъва се отново да повтори „Бени“, но от годините праволинейност, излежаване и собствено несъвършенство, пресичането на маранята на семейните навици е изпаднала от списъка на завоеванията му. Защо не се засили и скочи отново в очите на съпругата си, отново да я възпламени и да зареже черните си одежди?
- Пет опасни години! Дъщеря ти е заразена с какви ли не дивотии. Горкото наше момиче, бедното дете.
- Според мен е станала по-енергична и лъчезарна. Забравяш ли, по-скоро си разсеяна и пропускаш първата трудна година, когато домашната помощница Тереза изчезна...
- Изгонихме я.
- Тогава Нора върна детето ни към живота.
- Използвай преувеличенията в работата си, за да те повишат. А Нора, Нора помогна, да, подкрепи ни, но пък нищо изключително не е направила.
- Една година Лия не ни говореше. – Андон Попов разсъблича наум жена си като започва с устните, закачливо отворени, от които облизва червилото и е приятно изненадан от аромата и вкуса му. Къпина, ананас или манго?
- Не ми припомняй!
Романът "Оплети и разплитай" може да купите и по време на пролетния базар на Книгата - 23 - 28 юни Шатра А, щанд на издателство Екрие 125, в парка пред НДК, откъм бул. "Патриарх Евтимий"
Прекрасна си, Хриси!
Благодаря ти!
