ВЯРНОСТ

    – Надушвам човек – лаеше кучето в двора.
     – Никой няма – отвърнах му. – Дори нямаме двор.
    Но то носеше двора и своя лай в него, носеше настръхналата си козина и пазеше нашия спомен.
    Човекът бе наблизо.


         * * *

    Началото на толкова неща е свързано с края на други.