Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
16.01 17:04 - Знаеш, че четвъртъците са твои
Автор: knigolubie Категория: Изкуство   
Прочетен: 488 Коментари: 0 Гласове:
5


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

             ЖЕНАТА С АКОРДЕОНА


   Жената с акордеона седеше на паянтовата пейка, загърната в елегантното си, отдавна излязло от мода палто. Изваден от калъфа, акордеонът бе положен на коленете ѝ, бездиханен, излъскан от допира на множество ръце. Жената бе опряла брадичката си на ребрата му и си мърмореше: „От толкова любов, Роже, животът ни бе заприличал на виенско колело. След секунда долу, издигане нагоре и поглед в звездите. Любов, любов, трийсет години любов. Кой би повярвал, че е нерушима българо-френската дружба. По цял ден заедно, вечеря в 19.30 с винопиене и сладкодумство. И кучето на семейство Мороа, вечно лаещо в градината им. Какви страхотни вратовръзки носеше ти, благоверен мой Роже! Как ти отиваха дори и възкъсите сиви джинси! Благ – да. Но верен? С малко неизвинени отсъствия. На рождения ти ден – седемдесет  години си е добър повод за откровения – ти признах, че ти пиша 18 от 20 по вашата френска система. Даже 18 и половина! А ти се засмя, по лицето ти премина вълна от недоумение, че не те считам за перфектния съпруг, но си замълча. Не си позволи да изразиш мнение. Отказах ти да имаме куче и след пет години ти спря да мърмориш. Предложих ти да си купиш акордеон и реакцията ти бе светкавична. Всяка неделя следобед свиреше, аз те учех да пееш на български. Сигурна съм, че помниш как се гледахме в очите и си намигахме, аз те гъделичках по гърба и ти бъркаше такта. Пеенето не ти спореше, но голфът – да! Съседите затваряха прозорците, а фамилия Декурсел спускаха и щорите. Музикални лаици! Ти си играеше голфа, но един петък забрави да се прибереш. Не съм ти казвала какво направих тогава. Седнах на бюрото ти, изпратих въздишка на общата ни снимка, и се заоглеждах за следи. Ти, скъпи Роже, не беше импулсивен, ти действаше с разум. Открих картичка с лилав люляк и панделка, а едрият ти почерк бе написал:“Усмихни се!“ Да се усмихна на какво, съпруже, че не намери пътя към дома? Чувството ми за хумор бледнее. Какво искаш да ми кажеш с „Усмихни се“? Обожавам закодирания ти език, но не схващам намека ти. „Ще ми дадеш ли усмивчица?“ ме водеше в леглото, но за „Усмихни се“ мога само да гадая. Не се спрях и намерих първият ти дневник, облечен в кожа и пъхнат в библиотеката. На последните му три страници с указания за легендата прочетох: „Усмихни се – хлътнал съм по друга жена.“ Съпружески изненади. Съпругът, на когото пригласяш трийсет години, докато свири на акордеона, и той не научи повече от „Хубава си моя горо, миришеш на младост“, се е преселил при някоя катеричка. Не ми го каза в разговор, а пак по френски завоалирано. Ех, Роже! Забягваш нанякъде и ми оставяш акордеона си. Поне няма да се ядосвам дали си жив. Жив си и то до бедрото на Полин или Сандра. Сбърках единствено името. Карина се появи с кучето. Направо не повярвах – моят мъж беше живял четири месеца и шест дни с по-възрастна жена, беше я изоставил и се настанил при друга. Оправен мъж. Четвъртъците, отделени за игра на голф, са били часове до големия задник на Карина и дългите здрави крака. Като я огледах – носеше поне номер 39! Изневерявал ми е с по-зряла от мен жена, а и се е сдобил с куче – Зелева супа, по името на любимият му филм с Луи дьо Фюнес. Зарязаната любовница ми връчи овчарката, която Роже обичал и тренирал. От паспорта на кучето прочетох, че е родена през 1998 година. Карина подсмръкна и си тръгна. Зелева супа се оказа свръхинтелигентен домашен помощник. Носеше пантофите, включваше телевизора, дърпаше пердетата. Едва ли щеше да победи по талант папагала на доктор Хувенал Урбино от „Любов по време на холерата“, но не беше за подценяване. Истинско куче, възпитавано четвъртък след четвъртък, докато съм си представяла, че моят Роже се уморява на голфа.

   Трийсетте години любов и чакащият акордеон ми върнаха Роже. Появи се с коремче и с нови бели кичури, а аз му припомних ненаписаните предбрачни правила. Изневери ли да не се надява на приемане без музикално разкаяние. На следващата вечер, отсъствалият доброволно девет месе;а съпруг, ми изнесе концерт.

 Започна и завърши със „Здравей“ на Жо Дасен и сърцето ми отвори вратата на заблудения френски козел. Оставих го да се вихри в кухнята и той отново влезе във форма с килограмите. Целуваше ме по трапчинката на лявата буза /“Ще ти призная нещо“/, после по трапчинката от другата страна /“Съжалявам, че те изоставих“/.

   Кучето Зелева супа носеше вестника от пощенската кутия и го отваряше на спортната  страница. Роже си науми да го въведе в гъсталаците на френската граматика, аз се усъмних, но и двамата се отдавахме на пилеене на времето. Местехме се от столовете в трапезарията на фотьойлите в хола, излежавахме се на шезлонгите в градината.

   Следобедното разсънване на подареното за сдобряване кафяво кожено канапе премина в стрес. Зелева супа ми подаде изпомачкан вестник, отворен по средата. Местех погледа си от кучето към заглавието. Няколко пъти прочетох „Смъртта ще тържествува“. Зелева супа ме предупреждаваше,  Зелева супа за трети път носеше вестник със „смърт“ в заглавието! На другия ден петнайсетгодишната овчарка умря, без признаци за болест или страдание. Изяде си крокетите и след утринната разходка си легна, но не се събуди. Скъсах се да плача, а Роже се наливаше с червено вино. Щом червеното свърши, изпи две бутилки бяло, но този път аз му помагах. В края на градчето ни откриха гробище за домашни любимци и Зелева супа заслужи покоя си в алея 7, място 11. С Роже ходехме всеки четвъртък на гроба. Моичкият ме записа в клуб за класически танци и ме придружаваше до сградата на улица „Наполеон“ 23, докато той оставаше да зяпа хората и да си прави компания с бутилка червено. Танцувах, въртях като хурка ханша си на неуместните за валса и тангото моменти. Исках да държа неверника в обятията си, а не случайни кавалери, но той примирено ми бе признал, че краката го болят. Хмм, получаваше се нелошо наказание за пренебрегването му и замяната ми с по-дърта. Оставях го да ме разсъблича с погледи, докато ме обхващаха чужди ръце. Мъжът ми лакомо ме посрещаше сутрин с кафето и кроасаните. Речникът му преливаше от гальовни определения и сортове цветя в  умалителни форми. Чувствах се волна душа в неспиращото да се върти виенско колело. Ама многото любов не е на хубаво. По примера на кучето Зелева, Роже закуси кафе с мляко и лъжичка захар, препечена филия с конфитюр от ягоди, прочете спортната страница, свали си очилата и главата му клюмна наляво. Аз засаждах купените с разтворени пъпки лалета и смълчаното негово лице ми заприлича на изсъхнало цвете. Управителят на частното гробище за домашни любимци ми даде разрешение и настаних съпружеското тяло до Зелева супа. Смятах за привилегия моят мъж да бъде до истински приятел, а не между непознати крадци или подмазвачи. Друго е да си в компанията на стойностни личности.

   Знаеш, че четвъртъците са твои, но въобще не ми прави намеци да дойда и утре. Колко пъти да ти казвам, че в петък играя голф с живите ти приятели. Не искаш да се пропилее абонаментът ти, нали Роже? И кой по дяволите си прави абонамент за десет години напред, при положение, че е на седемдесет? Е, ще трябва и това да довършвам.“



Гласувай:
5
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: knigolubie
Категория: Изкуство
Прочетен: 1337065
Постинги: 1292
Коментари: 604
Гласове: 2546
Календар
«  Юли, 2021  
ПВСЧПСН
1234
567891011
12131415161718
19202122232425
262728293031