Диляна Николова

   Каква е първата ни реакция като се разтревожим, ядосаме, възмутим, открием нещо нередно или ни се случи неприятност?
   Първата реакция е да дадем място на емоцията, на мнението си чрез говорене.
   Детето пак не си е оправило стаята? - Виждаме това и почваме да му се караме.
   Някоя институция не си е свършила работата и ни се налага да чакаме автобус, да се разкарваме за документ и т.н.? - Веднага коментираме с най-близкостоящият до нас гражданин. Изследванията ни не са в норма? - Звъним на приятел или член на семейството да споделим.
   Говорим, но разваляме взаимоотношение, вместо стаята да се оправи, не променяме нищо в институциите, но сме заразили още един с роптание и лошо настроение, не сме здравословно подобрени, но пък сме допринесли за чуждото неразположение, защото човекът отсреща се е притеснил за нас.
   Ако не говорим, обаче, ще се пръснем. Нали сме хора, създадени сме с език, да говорим, да общуваме, да споделяме, да се "изливаме".
   Няма лошо, че говорим.
   Въпросът е с кого.

   Чудесно би било да се въздържим от критика и да споделим с Бог обидата, огорчението, безпокойството от недостатъка или неправилното действие (бездействие), говорене (мълчане) на близкия човек. Да изчакаме Бог, ако прецени да каже това на човека отсреща, което искаме да му кажем, но по Неговия начин. Да ни каже и на нас, ако трябва нещо за корекция.
   Да се помолим за промяна на обстоятелствата около ситуацията с институциите. Защо не и да се помолим в тях да постъпват на работа по-ангажирани с проблемите на хората и по-човечни люде?
   И със здравословните проблеми е същото - Бог може да ни вземе товара повече от всеки друг и да ни даде изцеление за плът и душа. Не Го съблазняваме, не си променя мнението за този, на когото се сърдим, не е безсилен пред проблема ни, не се съкрушава, дразни отегчава...

   Говорене, но с правилната личност.
   Първо и преди всяка друга реакция.
   За да ни бъде добре на нас и на околните...
   Ефективно, полезно, облекчаващо, просто...