ГУАДА
Разказ
Подреждаше гювечетата с упоритостта на готвач, борещ се да спечели кулинарно състезание. Белият лук лютеше, но и излъчваше чистота. Постави го отгоре – вместо тесто за запечатване. Бум капачетата и във фурната. В рецептата препоръчваха 45 минути за задушаване и печене в предварително затоплената фурна.
Отвори балконската врата и въздухът отнесе аромата на подправките.
Французинът пристигна. С обръснатата си глава приличаше на обеления и топящ се в гювечетата лук. Строен, без излишни килограми, придружаван от кучето си. Създаваше впечатление на мъж, който си е себедостатъчен. Четириногото въртеше тънка опашка край господаря си.
Тя поднесе чай за сгряване. От мащерка, риган и черна боровинка. Навън есента плавно преминаваше в зима.
Кучето почна да се върти около нея подобно пумпал. Молеше я да си поиграят. Погали лъскавата му козина, сякаш намазана с лосион против изгаряне. Светлокафява, с една тъмна ивица по средата. Кучето я близна с езиче, повтори. Тя се засмя и седна на черния стол, пребоядисан преди месец. Животното скочи в скута ѝ. Не знаеше да подава лапа и тя реши да му предаде първия урок. Попита госта как се казва кучето.
- Гуада! – произнасянето беше гърлено и дълбоко. Звучеше с интонацията на заклинание против уроки или за вечна любов.
- Гуада?
- Предполагам, че идва от Гуаделупа! – разясни гостът и на фона на широкия прозорец главата му съперничеше успешно на отърсилата се от суета, т.е. от листата си, акация отвън. Точно под балкона им.
Сложи на масата изпускащите пара гювечета. Французинът Андре започна да рови с вилицата си в своето и да търси какво да яде. Не обичал този вид лук. Добре, че нямало и гъби – тях ненавиждал. Тя си хапна без притеснение. Мъжът ѝ да се притеснява. Поканил беше гост, без да подпита какво не яде. Добре поне, че не беше вегетарианец. Интересно. Измежду познатите им вегетарианци никой не притежаваше куче.
Изведнъж животното скочи в средата на масата, в празното пространство между приборите, легна по цялата дължина и зае позата на изпечено прасенце. С малко повече фантазия човек би си представил и лимонче в устата му. Животното насочи погледа си към домакинята. Кучешки поглед? Не. Би се заклела, че е човешки. Гуада искаше да проговори.
Андре го скастри тихо и то се върна на пода, до краката му. Съпругът мълчеше. Странно, че не възропта. Само повдигна рамене и въздъхна. Ноздрите му трепнаха нервно няколко пъти. Апетитът му се възвърна и той започна да се наслаждава на парченцата крехко свинско месце, задушени със зеленчуците.
Гуада се шмугна заедно с нея в кухнята, докато изнасяше подноса с вечерята. Тя реши, че животното е гладно и си проси ядене. Кучето изду устни напред и направи балон. С дъвка! С дъвка? Какво ѝ се привижда? Сигурно съществуват кучешки дъвки. Тя откъде да знае. Не гледаше куче.
Мъжете не видяха нищо. Говореха си в хола. По сценарий е винаги така. Свидетели липсват и ако ти споделиш преживяването си, те смятат за луд.
За последно пиха отново чай. Зелен. Андре я попита какво би избрала за десерт и тя отговори без да се замисля: крем карамел. Той обеща другия път десертът да е от него.
Изпратиха госта и неможещото да говори куче. Тя го помнеше до мига, в който изхвърли остатъците от неизядената вечеря.
Една петъчна утрин се позвъни на вратата. Помисли си, че е препоръчано писмо или пратката. Беше избрала по интернет парфюм за мъжа си.
Непозната млада жена, истинска жирафка заради височината и палтото от кожа на преливащи тонове, усмихнато изпълваше рамката на вратата. Хрумна ѝ най-невероятната мисъл - че някой от приятелите на съпруга ѝ му е поръчал за новогодишен подарък дълги женски крака. Щеше да хлопне вратата под носа на нахалницата, но къде ти смелост.
- Не ме ли познахте? – гласът на високата кукла я ощипа по бузите.
- Срещали ли сме се вече?
- На вечерята у вас. Преди двадесет и осем дни.
- Не си спомням.
- Изглеждах различно. Може ли да вляза?
Тя покани с неохота гостенката. Сервира кафе и маслени бисквити. Обожаваше ги, въпреки отбелязаните с точност калории. А проклетата кукла беше слаба.
- Аз съм Гуада!
В първия момент не можа да се сети за какво става въпрос. Когато ѝ просветна, защото името наистина не можеше да се забрави, се втренчи изненадано в жената.
- Кучето Гуада? Преродили сте се в жена? – нейният смях звучеше престорено.
- Андре ме превърна в куче. Той се занимаваше с фокуси дълго
време. Бях му асистентка. Влюбих се в друг мъж и за наказание... – гласът на жирафката като че ли имаше сходство с кучешкото скимтене. Последва причудлива история за алкохол и приспивателно хапче, за изричането на заклинание, благодарение на което четириногото отново се превърнало в жена. За отмъщение жената после превърнала Андре в куче. Оставила го пътьом в кучешки хотел с предплата за три месеца. От неговите пари. Следваше смях и демонстрация на равни, избелени старателно зъби.
- Нима очаквате да Ви повярвам?
- Не. Но ако Ви кажа, че нося обещания от Андре крем карамел, тогава може би ще размислите? – тя остави на масата десерта.
В стаята настъпи изнервяща тишина. Гъста като косите на жената, била преди двадесет и осем дни кучето Гуада. Гостенката стана. Съчувствено погледна жената и остави визитна картичка в случай на интерес.
Пи хапче за успокояване и после внимателно разгледа картичката. На нея със златни букви пишеше: “Ветеринарна клиника. Денонощно работим за Вашите домашни любимци.”
Отново беше сама. Без свидетели. Не можеше да докаже посещението. Никой не би ѝ повярвал, ако разкаже историята. Може би от диетата с витамин А за освежаване на кожата стомашните ѝ сокове се бунтуваха и предизвикаха халюцинации. Глад за сладко. Нахвърли се върху крем карамела. Изяде го и денят се нормализира. Със сигурност никога, никога нямаше опита да притежава куче. Нито мъжко, нито женско.
Месеци след посещението на Гуада мъжът ѝ срещна случайно Андре.
- Жена ти разбра ли шегата? – попита французинът.
- Каква шега? – зачуди се съпругът.
Андре се усмихна, но не намери за нужно да обясни, а съпругът забрави за странния разговор и не спомена и дума вкъщи.До последния ред не ми беше ясна развръзката!
Висше майсторство!
Всичко най- добро!
Наистина съм приятно изненадана и ако разрешите ще кажа, че в основата на "Гуада" е едно истинско преживяване около масата, а нататък фантазията взе в ръце историята.
На всички, които отделят от времето си да прочетат - Благодаря! Бъдете здрави и отделяйте време за любимите си хора и занимания!
