За романа „МАЛКО ЛЮБОВ“

    на Христина Панджаридис


          Людмила Андровска


   Прочетох новата книга на Христина Панджаридис още в начален ръкопис. После я прочетох още веднъж...
   И още веднъж... И при всяко четене откривах нови и нови детайли. Великолепен роман, истински шедьовър, който се чете на един дъх...    Прекрасна история, вплела в себе си отделните истории на героите си. Текст, подчинен на един завладяващ ритъм, който те повлича в себе си като в танц... или като във водовъртеж. Двете вечни теми – за живота и смъртта – се преплитат през цялото време и взаимно се допълват. Над тях витае магията на кръвта... на женската кръв – чудото на живота. А над всичко е любовта... Както и в другите ѝ романи, съдбите на героите се вплитат една в друга, образуват триъгълници, триъгълниците се разпадат и се събират в многоъгълници, всеки по някакъв начин и в отделен период от живота си е свързан с един или друг, както персонажи от театрален спектакъл излизат от сцената и отново се връщат... Катя и Виктор...
   Грета и Сашо... Закъснялото връщане на Сашо... „Човекът е ловец, но се случва да не улови собствените си чувства.“
   Фиона... Внезапната, закъсняла бременност на Катя... „Някои желания се сбъдват едва когато си престанал да ги споменаваш в молитвите.“ Събитията са наситени и вървят динамично...
   На места може да се приеме, че има криминална нишка – да, има я – но тя само подчертава вечния въпрос за правото на личен избор. Историята на Виктор – правото на избора – ми припомни един невероятен филм от 1981 година – „Чий е този живот все пак“.

   В по-ново време същата идея се разглежда и в „Аз преди теб“... И над всичко отново е магията на кръвта... И любовта! Не искам да разказвам сюжета, не желая да отнемам на читателя удоволствието да го открива постепенно с всяка следваща страница. Докато четох „Малко любов“ имах чувството, че действието може да се развива навсякъде по света, без значение в коя държава – няма битовизми, няма дребни регионални проблеми. Един психологически роман, който разкрива душите на героите до дъно и ги изважда пречистени на повърхността. И животът продължава... с надеждата, вярата и обичта, които присъстват във всичките произведения на авторката.
   Това не е „най-дебелата“ книга на Христина Панджаридис, но определено ми е най-любимата. Дълго мислих какво да напиша за нея... Какво може да се каже за книга, която надхвърля въображението? Всички знаем, че за хубавите неща се пише най-трудно! Мога само да кажа, че „Малко любов“ е написана с много обич и дава „Много любов“ на читателите си.


Успех, Христина!