07.11.2022г.

     Албер Камю (7 ноември 1913 – 4 януари 1960)

е френски писател, драматург, журналист и философ, един от най–големите писатели на ХХ–ти век. Носител на Нобелова награда за литература за 1957–ма година. Албер Камю е определян като представител на екзистенциализма заедно със Сьорен Киркегор, Карл Ясперс, Мартин Хайдегер, Жан–Пол Сартр. Всяко произведение на Камю (било то роман, пиеса или есе) е сливане на литература и философия, но самият Камю не се е смятал за философ и е възразявал, когато го наричат ​​така.
Две от произведенията на Камю

са есето "Митът за Сизиф" (Le Mythe de Sisyphe) и «Чумата» (La Peste). Тази година се навършват 80 години от публикуването на есето "Митът за Сизиф" (1942) и 75 години от издаването на романа "Чумата" (1957).
"Има само един наистина сериозен философски проблем – проблемът за самоубийството. Да решиш дали животът си струва да живееш или не, означава да отговориш на основния въпрос на философията. Всичко останало – дали светът има три измерения, дали умът се ръководи от девет или дванадесет категории, е вторично. Това са условията на играта : първо трябва да дадете отговор. И ако е вярно, както искаше Ницше, че един уважаван философ трябва да служи за пример, тогава значението на отговора е разбираемо – определени действия ще го последват. Това доказателство се усеща от сърцето, но е необходимо да се задълбочим в него, за да стане ясно на ума", разказва писателят в "Митът за Сизиф" 

Камю напомня на читателя мъдростите на Сократ

: преди две и половина хилядолетия великият грък казва, че основната задача на философията е познаването на самия човек – "Познай себе си!" и "Висшата мъдрост е да различаваш доброто от злото", казва Сократ.
"Следващите страници ще се занимават с усещането за абсурда, което се среща навсякъде в нашата епоха – за чувството, а не за философията на абсурда, всъщност непозната за нашето време … Заслужава да се отбележи в същото време абсурдът, който досега, е взет тук за отправна точка. В този смисъл разсъжденията ми са предварителни : не може да се каже до каква позиция ще доведат. Тук ще намерите само чисто описание на болестта на духа, към която още не са примесени нито метафизиката, нито вярата. Такива са границите на книгата, такава е единствената ѝ пристрастност".
Квинтесенцията на абсурдизма за Камю е историята на митологичния Сизиф.
Изостряйки въпроса за смисъла на живота, Камю се опитва да покаже, че човек е като Сизиф и в живота той има само три възможности :
Първа : да се спре безсмислената работа по търкаляне на камък, който все още се търкаля; станете безстрастен наблюдател на това как другите се опитват да търкалят камъни нагоре;
Втора : спрете житейските глупости и се самоубийте;
Трета : да продължи делото на Сизиф. Това означава или обречено да продължите да търкаляте камък, да се примирите с безсмислеността на своя труд, или да търкаляте камъни с чувство на протест, превръщайки труда в демонстрация на бунт срещу силата на боговете, които са назначили наказание на човека.
Камю избира третия вариант. А за европейската левица от 60–те години на миналия век "Митът за Сизиф" се превръща в нещо като пътеводна звезда.
В романа "Чумата"

сюжетът е събитията, съсредоточени върху епидемия от чума.
"Той знаеше това, което тази ликуваща тълпа не знаеше и какво може да се прочете в книгите – че зародишът на чумата никога не умира, никога не изчезва, че може да спи десетилетия някъде във вертепите на мебелите или в купчина бельо, че тя търпеливо чака в спалнята, в мазето, в куфар, в носни кърпички и документи и че може би такъв ден ще дойде в планината и ще наставлява хората, когато чумата събуди плъховете и ги изпрати да умрат по улиците на щастливия град".
Чумата според Камю



, това е нахлуването на варварството в цивилизацията, явления, които наблюдаваме през уж цивилизованите ХХ–ти и ХХI–ви век.
"Смелият, гордият, честният и нещастен Чужденец!" – така пише за Албер Камю френската писателка Елза Триоле в статията си по повод трагичната му смърт.
Албер Камю загива при автомобилна катастрофа през 1960–та година на 46–годишна възраст

https://www.fondsk.ru/news/2022/02/11/alber-kamu-o-chume-ugrozhajuschej-chelovechestvu-55529.html

Чел съм Камю... Отличен писател!...

Бях я взел от библиотеката на френския алианс във Варна- първото издание на nrf, както е по-горе. По-късно ми попадна втора на подобна тема, "Pars vite et reviens tard" на писателката Фред Варгас, отново в оригинал. Книгите на подобни автори са Божествен Дух, някак оцелял в тъмен свят на комерсия и дребни, извратени страсти.

Нямам спомен да съм чел французина.

Представи си! При социализма се издаваха буржоазни автори.

"Самоубийстното е най-висшата форма на поетична изява!"

И на екзистенциалистите им хлопа дъската.