Първи откъс от недовършен роман

 На надгробната плоча отбелязват две дати – на раждането и на смъртта, но никакъв намек имало ли е между тях любов. Изпарила ли се е или е възкръснала. Заслужава си да бъде отбелязано обичал ли си, минала ли е през теб тръпката на голямото чувство. Другото е клише. Всеки роден умира, но без доказателство погален ли е от любовта.

      Не се фуках, че съм наясно какво е любовта. Тя идва и те нокаутира, започваш да делиш дните си преди и след нея.

     Още седем месеца и ще закръгля 65. В момента не съм наясно обича ли ме някой или приличам на героиня, в която не се забелязва и намек от героизъм. Бях любовница на млад мъж, а това не се изтрива лесно от паметта. Май и не напирам да го излича. Трудно е да говоря за преживяното, особено щом то е в минало време. Пак се опитвам да стана нормална, обслужвам редовните си навици, спазвам часовете за пиене на кафе и чай. Навици? Откога не съм казвала на някого, че го обичам. Гърлото ме боли не от мълчание, а от изчакване нещо да се случи. Боли ме от раздялата. Яростта ми се надига, но не издавам никакъв звук. Както повечето хора и аз не знам всичко за любовта, нищо че съм изписала сума ти страници, но познавам нейната пестеливост и изобилие. Тя се сгромолясва отгоре ти и става център на дните ти. Навярно хората сме крадци на щастливи мигове, крадци на любов, но малцина успяват да станат професионалисти и да я задържат до края покрай себе си.

   След раздялата се заричах да не се влюбвам неподходящо, за да не изгубя самоуважението си. Втурнах се да се подмладявам. Някакви мижави проценти в мен се надяваха на милост и щастливо стечение на обстоятелствата. Фантазирах си хлапашки: младичкият ще ме видя отнякъде и хоп – отново ще сме заедно. Операцията се водеше експериментална, но шансът ме мамеше. Привиждаха ми се рояци надежди. Младите мъже не са наясно какво искат и как да го постигнат. Налага се да пораснат и нежната част е в тяхна услуга.

   Когато жена на около 60, плюс пръстите на ръката отгоре, се влюби в мъж на 40-45 е недопустимо. Но мъж на нейната възрас и жена на 40 е обикновен факт, едва ли не препоръчителен. Сподирван от аплодисменти. Вековете не са променили отношението.

   Питах се защо той прекрати романа ни. „Наистина ли си толкова наивна да допуснеш, че ще остана до омръзване“, гласеше отговорът. Как можеш да реагирам - да звъня на Бърза помощ и по избор на асоциация за защита на женските права? Залъгвала съм се. Залъгването не е част от любовта, то е подлистник на илюзията. Настъпи точният час за разбиране - на кои неща да вярвам, на кои не. Не се опреличавах на кротка женица, но бях разтърсена от самопризнанието му: „Ти си на възраст и ще умреш преди мен. Как ще продължа. Ще съм без пълната си идентичност, сякаш ще са ми смъкнали кожата и изсмукали кръвта. Тръгвам си, докато не съм залепнал за теб“. Потреперих и животът ми се стори блудкава течност. Не последва слънчев удар, нито ми се вдигна кръвното. Известен ми е броят на годините, боядисвам побелялата си коса, но съм лакома да взема още от живота. Не съм ли родена, за да грабя. Не ми ли се полагат препълнени шепи? Бях си казала, че не ще очаквам нищо, ама съвсем нищо и не ще се сърдя повече на никого. Казвах си го, но не го изпълнявах. Цупех се за недискретността на Игор и същевременно лекичко подскачах на описанието му за зависимостта от мен. Той се привърза към мен и щях да му липсвам.

   Не ме напускаше неприятното чувство, че са ме забравили насред океана, а островът, където съм стъпила, се стеснява от ден на ден и скоро водата ще ме погълне. След раздялата свикнах да си лягам рано, за да не се налага да напъхвам мислите си в изречения. Бутах се под завивките и чаках времето да мине по-бързо и да се събудя излекувана.

   Хубаво е човек да е сигурен, когато говори за „нещото“, макар то да не подлежи на описание за вкус, мирис, цвят. Не съм плела бебешки терлици, но я познавах. Тя имаше точен мерник.