Радослав Славов
 
   През 70-те години на миналия век сръбската художничка Марина Абрамович провежда експеримент: тя стои неподвижно в един от изложбените центрове на Неапол, а до нея лежат различни предмети - от чук и пистолет до акварели.    
   В същото време на хората било позволено да вземат всеки един от тези предмети и да правят каквото искат с Марина.    
   Абрамович трябвало да стои неподвижно шест часа, докато хората, които идвали да я видят, могли да правят каквото си искат с нея, използвайки всеки от 72-та предмета, които тя е поставила на масата до нея.  

    Тя стояла в средата на зала с надпис на гърдите си, който гласял: „Инструкции: на масата има 72 предмета, които можете да използвате върху мен, както вие искате. Производителност. Аз съм обект. През този период аз нося пълна отговорност.       Продължителност: 6 часа (20:00 – 2:00 ч.)    

   На масата имало два вида: „предмети за удоволствие“ и „предмети за унищожение“. Безобидните предмети включват цветя и пера. Сред опасните, обаче, са нож, бръснарски ножчета и зареден пистолет. Отначало публиката била срамежлива, само я гледала, подарявали ѝ рози, целували са я. Но след това я съблекли, драскали, боядисвали, отрязали косата ѝ и дори порязали.  

    Някой вдигнал ръцете ѝ. Един мъж използвал нож, за да направи разрез на врата й. Публиката променяла позицията на тялото на художничката. Някои прикрепяли различни предмети към нея като карти за игра, роза... Но някои мъже са я съблякли и облизвали по тялото, а действията им били придружени от смях. Пърформансът бил спрян от охраната на сградата, едва когато един от посетителите взел пистолет...    Въпреки несмелото начало, до третия час всичките ѝ дрехи били нарязани. До четвъртия час същите остриета започнали да прорязват вече кожата й. Била е подложена на всякакъв вид тормоз. Някой я принудил да насочи пистолет срещу себе си. Тя била толкова съсредоточена върху представянето си, че е можела наистина да устои на всичко.

     Още по-ужасяващи се оказали наблюденията и впечатленията на самата художничка от това, което хората й причинили.
     Артистката си спомня:    

   "Първоначално публиката наистина искаше да поиграе с мен. След това станаха все по-агресивни, това бяха шест часа истински ужас. Отрязаха косата ми, започнаха да забиват бодлите на розите в тялото ми, рязаха кожата на врата ми, а след това залепиха лейкопласт върху раната.    
   След шест часа представление, със сълзи на очи, тръгнах гола към публиката, поради което те буквално избягаха от залата, защото разбраха, че „оживях“ - престанах да бъда тяхната играчка и започнах да контролирам собственото си тяло. Спомням си, че когато пристигнах в хотела онази вечер и се погледнах в огледалото, се оказах с кичур сива коса ...    

   Тази творба разкрива нещо ужасно за човечеството. Показва, колко бързо човек може да ви нарани при подходящите обстоятелства.    
   Показва, колко лесно се обезличава човек, когато не се съпротивлява и не се защитава.
   Тя показва, че при подходящи обстоятелства повечето „нормални“ хора очевидно могат да станат много опасни и агресивни...“

Да, оказало се е, че разстоянието между човека и звяра- хищник е само една крачка!?
Нещо, което е многократно доказвано!