СЕЗОНИ

под старата смокиня
дишам лято
в краката ми расте трева
изливам пълната си чаша
в изсъхнала саксия
не искам да пропусна миг от вечерта
от вятъра увиващ се около шията
от търпението да съм жива
от нетърпението да казвам да под старата смокиня

дишам лято
издишвам есента