Писателят идваше рано напролет и преди зимата в родното си градче. Чакаше го наследената от родителите му къща. Дръпваше по една боя на оградата или прекопаваше градината отзад и отиваше до библиотеката. Книгите му бяха наредени на лавицата до източния прозорец. В последния си публикуван роман от миналата година сложи банкнота на важната за героя му 113 страница. През пролетта банкнотата си кротуваше, а бе отбелязано, че книгата е взимана за прочит.

   В библиотеката децата се учеха да играят шах и не му обърнаха внимание. С ръце на мераклия риболовец /“Златна ли си или само позлатена?“/ хвана книгата и я погледна. Очи нямаше. Нито рибешки люспи. Придърпа я към себе си да не избяга. Не знаеше молитви – иначе би прошепнал поне една за смелост. Отвори на 113 страница. Банкнотата липсваше. Намери свит на четири кариран лист от ученическа тетрадка.„Адвокатът не ти ли каза, че искам увеличение на издръжката?“

   И в романа героят след тази страница вършеше дивотии.      

Да продължава да слага банкноти, това ше се разчуе из градчето и ще стане най–търсеният писател в града. За най–четения не мога да кажа, защото нищо не съм чел от него.

Благодаря за срещата и вниманието!