След събуждането ми, пиенето на чай и кафе, правя най-зареждащата ме с енергия и радост разходка в гората. Движа се и се наслаждавам на тишината, дърветата, храстите и листата в тъмни тонове, на загрижените за здравето си тичащи хора. На небето и според ситуацията - мъгла или ситен дъждец.

   Случва се да видя сърнички, а на два пъти и рис. Първият път беше страшничко и се обърнах кръгом и затичах... После прочетох, че рисът няма да ме нападне и изяде, освен ако наоколо не са малките му.

   Преди рутината в кухнята, неизбежните задължения, сътворявам позитивните си усещания и запълвам батерията си за настъпващия прекрасен ден! Обичам се, за да съм препълнена със сили да обичам и другите!

   Благословен ден на всички!

Блазе ти за гледката, защото някои виждат само бели мишки, а други нищо не виждат.