Мъжкият глас жужи край ухото й, Валери грабва дървената лъжица и опитва от яхнията. Примлясква и се облизва, а по мустаците му се стича доматен сос. Мъркането му, подобно на котешко, изпълва пространството с аромати. Искал да вечерят. Съгласява се, избягва да гледа тялото му, несресаните му руси коси, и слага приборите. Обърква името му, пак прошепва името на починалия си мъж.

   Очите му се уголемяват, по-големи са от тенджерата с яхния, хвърля салфетката и избутва стола си. Живеят заедно, а тя е още при онзи, при умрелия. Напомня й за изтеклите три години. Три години той е с нея. Той е живият и спят един до друг на новата спалня, дето я купи от промоцията. Преувеличава, както обикновено, но тя свиква и не се взира в подробностите. Подробностите са за останалите, при тях предизвикват крясъци.

   Не споменава, че миналата седмица ставанаха шест години и започва седмата без него, но Валери е настроен за кавга и върти колелото на скандала наляво и надясно. Представя си го със сабя и на кон. Раменете му са широки и ризата едвам ги удържа. От кръвта на жертвите се раждат макове, но конските копита ги мачкат. Цветята охкат и червените им главички се превръщат в яхния. Тенджерата се препълва и потича по печката… Залива кухнята и коридора, прави пътеки през прозорците. Тя слуша с половин ухо, а с другото и останалата половинка се грее на спомените.

   Верен е, харесва я, нее… обожава я, но му писва. Търпението му изтънява, губи силата си. Чакала. Чакала да го сънува, липсвал й. Мъжът до нея бил съвсем различен от представите, от очакванията, не успява да надскочи мъртвия, дори да се доближи на метър от него. Адро…

   И Валери знае, че обича понички, но не отива да й купи, нито да я изненада с любимите гладиоли. От паметта изскача първият й мъж и се усмихва, вдъхва й надежда, устните му докосват кожата й и аха да литне към него, но той изчезва.

   Вечерята изстива недокосната. Мустакатият се вглежда в луничавото лице, обича я, но не дръзва да се извини, по-скоро погледът му забива гвоздеи във вратата. Наясно е за широчината на нейното сърце, но става пренаселено. Двамата се бутат вътре - един мъртвец и един жив. С Бела е опасно.

   Гледа я настойчиво. Надява се да го помоли да остане или да му се извини. Надява се вечерта да е светла. Мълчанието смалява стаята до едно име.Тръгва си.

   През нощта Бела сънува Андро.