Защо пораснах?!


Защо пораснах, Господи?! Защо?!
Нима е невъзможно вечно детство?!
Окръжност е животът, кръговрат
с любови, приливи и отливи.





  Защо пораснах?! Ах, защо пораснах?!
В детската градина всичко беше лесно.
Имах отговор на простите въпроси.
Някак да живея беше безпроблемно.



  Защо пораснах, Божичко?! Кажи!
На булеварда днес сивеят дъждовете.
Два помияра ръфат ноемврийската мъгла.
Непристойно вятърът оголва върховете



  на старите липи, облъхнати от студ.
Защо пораснах, Господи?! Защо ли?!
Сега светът е и добър, и лош.
А аз сънувам стихоболия.


     10.11.2020 г.

С удоволствие. Ето още няколко хайку от Христина Панджаридис, които са публикувани в литературни издания:

Греяно вино —
зимата показва
светлата си страна.

Лятна буря —
дъждът изпреварва
мириса на липи.

Празна люлка —
вятърът довършва
детството.

Късна есен —
и гарванът пази
своята тишина.

Стар кладенец —
първа пада вътре
луната.

Много от нейните хайку работят именно с това — един образ, после леко „завъртане“ в третия ред.

Христина Панджаридис е сред отличените европейски хайку автори и името ѝ е споменавано сред най-креативните хайку автори в Европа.

А лично на мен от нея най-силно звучи:

Празна люлка —
вятърът довършва
детството.

Има онова тихо „след“.

Не личи да е много пораснала.