“Хипнагогия”. Книга не като всички останали


             За прозата на Христина Мирчева

 

   Познавам творческия заряд на Христина Мирчева от години – ценя и съм писала за нейните стихове, следя журналистическите й публикации и рецензии, неуморността й да воюва за популяризирането на новите книги и техните автори, да провокира с перото си.
 

 

   Прозаичната книга - първа, - “Хипнагогия” е естествено и желано продължение на философската поезия и търсенията на авторката. Музиката, звучаща между редовете, загатнатите сюжетни линии ни отвеждат в други интересни дълбочини.

 

   Историите са на прага между реалност и бленуване. Признаваме ли си поне понякога как стъпваме с левия крак в действителността, а пръстите на десния са забити подобно копие в небето… и балансът е невидим за окото, привикнало с рутината.
 

 

   “Мис Марпъл от село Брястово”, "Последният етаж", "В края на октомври", "Стая под наблюдение", "Скрити мисли", "Залезите тук са най-красивите", "Ной" и още от написаните произведения спират дъха и прерисуват наново и по непредвидим начин пейзажа на деня, открехват прозорците към характерите на персонажите. Не е както подозираш или плануваш, изскача извън традиционните рамки на скучните ни представи. Чудно, пречистващо, вдъхновено, дори с ухания, може би подобно е усещането при ходенето по жарава, тръпката, че и в най-тесния ъгъл на мрака, в най-студеното изведнъж се разгаря огън, блесват светкавици, явява се едно жадувано “Огнено око в снега", което изтрива мигновено маловерието и отмива отчаянието.

 

   Възхищавам се на женската творческа смелост, прекрачването на границите, където сякаш тя нарочно ни води, помагайки ни да се опознаем – преди окончателно да се намразим или изгубим.

 

   С предложените разкази проглеждаме за съществуващи, но невидими, неусетени и непочувствани детайли. Езикът е изящен и деликатен, рисунъкът точен и грациозен, драматизмът загатнат, но въздействащ. Отмерено, без излишества, да не прелее и отклони посоката на внушението.
 

 

   Христина Мирчева е прекрасен разказвач. Творбите имат своя характерен, разпознаваем стил и дори когато не си съгласен, не ти е кеф от случващото се идеите те човъркат и пречистват вътрешностите ти, надявайки се да изградят душевна хармония, да разчистят пътя на по-добрите намерения.
 

 

   С един цитат бих се опитала да обобщя сътворените с прецизност и чувство житейски кръстопътища на героите. “Знаеш ли колко те обичам! Ти правиш това с хората – даваш им да разберат, че са важни." /"Мансарда в краен квартал"/

 

Мисля че по едно време беше "Панджаридис"- но явно, същата патка.

"Историите са на прага между реалност и бленуване" – Не е за мен.