За новата книга на Маргарит Жеков




    Спомените приличат на сито. Пресяваш, съпреживяваш, разсейваш се, поукрасяваш и ненадейно емоциите и разума ръка за ръка решават кое си го бива за оцеляване и кое да потъне вдън земя.

   В най-новата си прозаична книга с документални записи и фрагменти, “Утешение за кандидат-нобелисти" на издателство "Ерго", Маргарит Жеков продължава своя трънлив, но светъл път на християнски писател. Всеки споделен ред, преживелиците с известни имена от сферата на изкуството ни приканват към лично преображение на собственото сърце и ни действат като словесно утешение за несбъднати мечти.

   Заглавието е провокиращо и интригуващо, а след прочита сме наясно защо известни творци не са споходени от радостта по получаването на високото отличие. И все пак – необходимо ли е утешение за неспоходилите ги и тази година награждаване кандидат-нобелисти? Ако главите им още не са узрели – да, помъдрели ли са им е нужна мотивация, хъс и писане, писане до пълно удовлетворение или изтощение /по избор!/.

   Скоро си говорих с монахиня, която е сам-самичка сред огромен, полуразрушен манастир и църква, далече от цивилизацията. Наивно я запитах не я ли е страх нощем. Гората беше буквално на метър от нейните прозорци. "Който се страхува от мечки не ходи в гората", разсмя се тя. В нашия случай, ако пишещият се бои от неуспехи и незабелязване, е препоръчително за физическото и емоционалното му здраве да си води дневник за лично ползване и да не показва сътвореното никому. Думите са енергия и променят, раздвижват тинята на рутината и безразличието. Писателят задължително ще се екипира със смелост и отговорност.

   Сборникът е съставен от два раздела: документални записки за срещи с музиканти и писатели, преводачи, и втора част с фрагменти за исторически лица, национални събития, тълкувания на човешката природа от погледа на християнската ценностна система.

   Документалните разкази ни отнасят в света на поети и писатели: Арпад Пап, Александър Геров, проф. Светлозар Игов, Атанас Далчев, Марин Георгиев, Борис Христов, певецът композитор Георги Станчев, Васил Найденов, пианистът и композитор Патрик Мораз.

   Истина е, “че изкушението на завистта и раздорничеството навестява всеки един човек”, но ние, пишещите "не сме някакви вечни съперници, а сме хора от един отбор, в който всеки един би трябвало да гледа на успеха... като на успех на цялото съсловие, като триумф на Духа". Из "Един телефонен разговор с композитора и музиканта Александър Бахаров".

   “Разпознаването на времето, в което живеем, и на присъствието на Бога в живота ни, както и самосъзнанието ни като пришълци на света, е едно от най-важните духовни качества на личността” четем в “Моята среща с автора на “Вечерен тромпет”.

   Голяма част от персонажите във фрагментите са хора на словото – напълно разбираемо и обяснимо. Темите се редуват, без да натежават и доскучават, допълват се, водят ни към размисъл: "За литературните конкурси", "Правото да публикуваш", "За поета Георги Заркин", "Преводимост и непреводимост".

   Не малка част от публицистиката е насочена към духовната борба за повече нравственост и човещина. С граждански усет, фактология, чувство за хумор, закачка и майсторство авторът надниква в настоящия обществено-политически пейзаж през прочита на библейските закони: "За десните и либералите в Европейския парламент", "Кадърността и мъдростта са дар от Бога”, "Причината за огорчението", "Безквасният хляб и плодът на лозата”, “Влизането на комунисти в християнска църква”, “Увещанието към безбожния писател, което той отминава с мълчание”, "За една българска поговорка", “Причината за хроничната непродаваемост на българската литература”.

   Кандидат-нобелисти бол, ала едва ли е дълга опашката за кандидат-човеци, за люде, готови за промяна отвътре навън, а не просто за преобличане с модерни дрехи?

   Завършвам с цитат от спомена за проф. Светлозар Игов “Европейският литературовед, който ме сравни с Далчев”, където насърчаващо и оптимистично си припомняме Божието слово "Живеем ли, умираме ли, Господни сме", аз си позволявам да го перифразирам: “Пишем ли, превеждаме ли, четем ли…Господни сме!". Жизнеутвърждаваща констатация, напълно подходяща и в хармония с творбите на "най-добрият християнски поет в българската литература" Маргарит Жеков.

 

 

          Христина Панджаридис