докосвайки те с мисълта си докато мечтая.

Ще шепна нежно името ти докато те сричам,

ще те погаля, докато в очите ти надничам.

Ще нарисувам образа ти - докато се моля,

да не настъпва утрото - за да остана твоя.

Ще хвърля зад гърба си всички обещания.

Ще изкопая гроб - за нашите мълчания.

Със устни очертанията ти ще нарисувам.

Ще бъдеш сън красив - макар че не сънувам.

Ще спра мига - докато сливам очертанията ни,

Луната ще е ням свидетел, и ще пази обещанията ни.

А после във лудешки танц телата ни ще затанцуват,

ще лумнат жертвени огньове, пламъци ще ни целуват.

Ще се прегръщаме, главата ми ще е на твойто рамо.

Ще си въобразим, че този свят е наш - и други в него няма.

Ще ти разкажа всичките си тайни, докато те има.

Ще се промъкне сянка на тъга, почти неуловима.

Ще заотстъпва тъмнината,  изгрев ще зачервенее,

и ще заспя, докато гледам образът ти как бледнее...