Най-четени
1. zahariada
2. radostinalassa
3. wonder
4. kvg55
5. varg1
6. leonleonovpom2
7. planinitenabulgaria
8. sparotok
9. mt46
10. deathmetalverses
11. getmans1
12. samvoin
13. tili
14. dalida
2. radostinalassa
3. wonder
4. kvg55
5. varg1
6. leonleonovpom2
7. planinitenabulgaria
8. sparotok
9. mt46
10. deathmetalverses
11. getmans1
12. samvoin
13. tili
14. dalida
Най-популярни
1. shtaparov
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. bojil
7. vidima
8. dobrota
9. ambroziia
10. milena6
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. bojil
7. vidima
8. dobrota
9. ambroziia
10. milena6
Най-активни
1. sarang
2. radostinalassa
3. vesonai
4. lamb
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. bateico
9. mimogarcia
10. iw69
2. radostinalassa
3. vesonai
4. lamb
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. bateico
9. mimogarcia
10. iw69
Постинг
03.07.2021 08:51 -
Смелост за радост
Автор: eli23
Категория: Лайфстайл
Прочетен: 722 Коментари: 3 Гласове:
Последна промяна: 04.07.2021 16:04
Прочетен: 722 Коментари: 3 Гласове:
3
Последна промяна: 04.07.2021 16:04
Смелостта да се радваме
Животът е радост. Животът в Христа е радост. Така ни го Е завещал. Не вярвате, че животът е радост, нали? Но той е радост!
Не смеем да се радваме. Не смеем да отпуснем душата си в щастието. Възпитание? Още като деца тогава, когато ни е било най-весело, най-много са ни се карали. Защо? Защото и родителите ни са се страхували от щастието. Да, възпитание е!
Радост, веселие, щастие - различни нюанси в изказа на едно състояние.
А откъдето и да го погледнеш животът на всеки един човек е стремеж точно към това щастие. Всеки иска да се радва. Веселието малко го разбираме откъм шумотевица и джангър. То обаче е веселие на душата, вътрешно състояние, което не става по-голямо, когато пречим на цялата махала.
Странно звучи "страх от радост", но е така. Някакво залегнало в нас опасение, че след радостта следва страдание. А то, това страдание идва неизменно от някой човек - родител, съпруг, приятел... Защото всички те също се страхуват...и завиждат. Всъщност нашето страдание е следствие тяхната завист :( .
Вкарали сме се несъзнато в омагьосан кръг - стремеж към щастие -> страх от укор -> подтискане на радостта -> отхвърляне на щастието -> завист към чуждото щастие -> липса на радост -> стремеж към щастие... Това няма край, няма и как да има. Като траен резултат ние сме отхвърлили щастието като начин на съществувание, но пък когато някой ни набива в очите собственото си щастие ние страдаме.
Непрекъснато се опитваме да убеждаваме другите (и себе си) колко сме щастливи, но го правим само на думи. Само че колкото и да говорим за радостите и успехите си, това са само думи, предизвикващи чуждата завист. Има някакво мимолетно удовлетворение от това, че са ни завидели, но не сме щастливи. Защото измерваме щастието си с оценката и реакцията на другите хора. Другите хора, които в голямата си част също са подтиснали своето си щастие, та като резултат им е останала само завистта.
Айде да сме честни! Моля! Ти умееш ли да се радваш на щастието на ближния? Не, не ми казвай на мен! На себе си си отговори и на никой не казвай, защото ще се срамуваш от отговора. На щастието на съпруга, на колегата, на началника, на подчинения, на съседа, на приятеля, на родителя, на детето... Успял ли си да го постигнеш без условности и уговорки?
За да има радост в този свят трябва да я приемем - и чуждата, но и нашата! И не да имитираме радост и да разказваме колко сме щастливи. За да сме истински щастливи и успешни трябва да се откажем от одобрението, оценката и изобщо мнението на другите, колкото и да е са важни за нас тези хора. Нашето щастие си е лично наше и другите нямат работа там, те имат да работят за собственото си.
И още нещо важно. Твоето щастие не вреди на никой, не бива да пречи на когото и да било. Вървиш по собствения си път и градиш собственото си щастие. Ако изникне някой недоволен, то е защото не е тръгнал по собствения си път, ами се е вторачил в твоя. А неговото щастие е на неговия път. На твоя път те чака единствено твоето си щастие, чуждото не е там, колкото и някой да се опитва да те убеди в противното.
А когато сме открили и тръгнали по собствения си път, щастието само ни намира. И тогава всички наши стремежи и намерения се осъществяват по-добре отколкото някога сме мечтали. Истината е с в самите нас без влиянието на онези, които не са намерили себе си и съответно пътя си. Но и силата да го постигнем това нещо е в самите нас. Апелът ми е да я отключим и освободим! Да бъде!
Животът е радост. Животът в Христа е радост. Така ни го Е завещал. Не вярвате, че животът е радост, нали? Но той е радост!
Не смеем да се радваме. Не смеем да отпуснем душата си в щастието. Възпитание? Още като деца тогава, когато ни е било най-весело, най-много са ни се карали. Защо? Защото и родителите ни са се страхували от щастието. Да, възпитание е!
Радост, веселие, щастие - различни нюанси в изказа на едно състояние.
А откъдето и да го погледнеш животът на всеки един човек е стремеж точно към това щастие. Всеки иска да се радва. Веселието малко го разбираме откъм шумотевица и джангър. То обаче е веселие на душата, вътрешно състояние, което не става по-голямо, когато пречим на цялата махала.
Странно звучи "страх от радост", но е така. Някакво залегнало в нас опасение, че след радостта следва страдание. А то, това страдание идва неизменно от някой човек - родител, съпруг, приятел... Защото всички те също се страхуват...и завиждат. Всъщност нашето страдание е следствие тяхната завист :( .
Вкарали сме се несъзнато в омагьосан кръг - стремеж към щастие -> страх от укор -> подтискане на радостта -> отхвърляне на щастието -> завист към чуждото щастие -> липса на радост -> стремеж към щастие... Това няма край, няма и как да има. Като траен резултат ние сме отхвърлили щастието като начин на съществувание, но пък когато някой ни набива в очите собственото си щастие ние страдаме.
Непрекъснато се опитваме да убеждаваме другите (и себе си) колко сме щастливи, но го правим само на думи. Само че колкото и да говорим за радостите и успехите си, това са само думи, предизвикващи чуждата завист. Има някакво мимолетно удовлетворение от това, че са ни завидели, но не сме щастливи. Защото измерваме щастието си с оценката и реакцията на другите хора. Другите хора, които в голямата си част също са подтиснали своето си щастие, та като резултат им е останала само завистта.
Айде да сме честни! Моля! Ти умееш ли да се радваш на щастието на ближния? Не, не ми казвай на мен! На себе си си отговори и на никой не казвай, защото ще се срамуваш от отговора. На щастието на съпруга, на колегата, на началника, на подчинения, на съседа, на приятеля, на родителя, на детето... Успял ли си да го постигнеш без условности и уговорки?
За да има радост в този свят трябва да я приемем - и чуждата, но и нашата! И не да имитираме радост и да разказваме колко сме щастливи. За да сме истински щастливи и успешни трябва да се откажем от одобрението, оценката и изобщо мнението на другите, колкото и да е са важни за нас тези хора. Нашето щастие си е лично наше и другите нямат работа там, те имат да работят за собственото си.
И още нещо важно. Твоето щастие не вреди на никой, не бива да пречи на когото и да било. Вървиш по собствения си път и градиш собственото си щастие. Ако изникне някой недоволен, то е защото не е тръгнал по собствения си път, ами се е вторачил в твоя. А неговото щастие е на неговия път. На твоя път те чака единствено твоето си щастие, чуждото не е там, колкото и някой да се опитва да те убеди в противното.
А когато сме открили и тръгнали по собствения си път, щастието само ни намира. И тогава всички наши стремежи и намерения се осъществяват по-добре отколкото някога сме мечтали. Истината е с в самите нас без влиянието на онези, които не са намерили себе си и съответно пътя си. Но и силата да го постигнем това нещо е в самите нас. Апелът ми е да я отключим и освободим! Да бъде!
Напълно вярно! За индивидуалното и общото. Поздрави!
цитирайЗдравей, Ели. Трябва да се радваме на живота и да умеем да си доставяме радост. Мен през последните 5-6 години ме сочат за пример познати, как успявам да си наглася нещата и да си доставя радост от постигнатото. Има случаи, когато съм доволен от незначителни работи и случки, но трябва да ги има. Не може само да се работи.
Поздрави!
цитирайПоздрави!
Това зарежда с щастие и осигурява успеха.
цитирайТърсене
Блогрол
1. правописен речник
2. блог на Павел Николов
3. зона БГ
4. Хулите
5. you tube
6. vbox7
7. замунда
8. откровения
9. поети с китара
10. Иво Инджев
11. Медиапул
12. Иван Бедров
13. Георги Даскалов
14. Радан Кънев
15. блогуващият с пилци
16. Весел Цанков
17. Дойчо Иванов
18. Елит
19. Болкан лийкс
20. синонимен речник
21. е-вестник
22. читанка
23. Питанка
24. Лайф кафе
25. Пощенска кутия за приказки
26. Илиян Василев
27. България аналитика
2. блог на Павел Николов
3. зона БГ
4. Хулите
5. you tube
6. vbox7
7. замунда
8. откровения
9. поети с китара
10. Иво Инджев
11. Медиапул
12. Иван Бедров
13. Георги Даскалов
14. Радан Кънев
15. блогуващият с пилци
16. Весел Цанков
17. Дойчо Иванов
18. Елит
19. Болкан лийкс
20. синонимен речник
21. е-вестник
22. читанка
23. Питанка
24. Лайф кафе
25. Пощенска кутия за приказки
26. Илиян Василев
27. България аналитика