Постинг
09.12.2012 21:11 -
ИВО РАФАИЛОВ: Няма земя за напускане
Автор: knigolubie
Категория: Изкуство
Прочетен: 1011 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 09.12.2012 21:14
Прочетен: 1011 Коментари: 0 Гласове:
2
Последна промяна: 09.12.2012 21:14
епитафия за двама,
заменени от трето
години той живя
до починалата си съпруга
(и то си беше както беше)
един следобед котката
донесе птица сред завивките
няма земя за напускане
втората нощ на открито
баренц изброява
11 мъже и птичка
нейните крила укрепват
корабът изгаря дъска по дъска
няма земя за напускане
за този израснал край чужда беда
фрагменти от пренебрежим палимпсест
думите нежен и плах
са поместени върху думата ненужен
ръката върху мраморна гръд
излиза от речен ръкав
противоречащ си глас
едва прикрива божия(?) дух над водата
краят и начало на познатия свят
лежат върху друго неразчетимо
през април прехвърча сняг
Слънце напича докато чета
край прозореца стихотворение
от книга, която мирише на ново.
Една книгата мирише на ново,
когато няма спомен за текста.
(така тя би могла все още да е
поваленото дърво, над което кръжи пчела)
После разказвачът повежда историите.
И тъй както всяко насочване
е вид упражнение на насилието,
кратка разгрявка пред изгрева -
дървото се превръща първо в сечиво.
В стихотворението някой прехвърля
сняг над раменете си с лопата.
уют
С Мишка четем
стихотворение от Е. Йосифова.
Аз наум и почти отведнъж.
Тя с език, на малки порции.
В това стихотворение преминава някой,
обичащ да се оглежда в чужди прозорци
или да надниква през тях. Мисля си –
зависи от часа и ъгъла на светлината.
(Например сутрин, щом е от изток,
човек има място едва себе си да побере.)
И докато моето въображение може да спре тук,
Мишка, като малка печатарска преса,
размножава думите върху сивото си коремче
и по студените ми ръце.
Едни върху други:
лампа, перде, човек, раница и прозорец.
А от двете страни на прозореца възвишава
незаявените хълмове и ветрове
Няма коментари
Търсене
За този блог
Гласове: 4340
