Постинг
08.06.2013 06:00 -
Валентина Михайлова: Стихове
Ж А Ж Д А
Килията на моята душа
е тясна за словата ми ...
И трудно в нея се теша.
И се надбягвам все със вятъра...
Жадувам все за светлина,
за скритите залежи на сърцето,
за черноземна топлина,
за волностите на морето,
за радостния вик в сърцата,
за прелестния танц на птиците,
в крилата си събрали необята,
за слънчевия лъч в зениците...
Жадувам пак за светлина
в душевната си глъбина!
СРЕДНОЩНА ИЗПОВЕД
Аз вярвам в строфите благословени,
във ритъма им – строг и прям...
И вярвам в истините съкровени –
без тях животът ми е срутен храм...
Душевният покой е самота и стон.
Словесната магия – хляб за съвестта...
Издигай ме, съдба, на крехкия си трон!
Не ме жигосвай с белезите на смъртта!
Изстрадах миналия страшен век!
Живях с безумия нелепи...
В утробата му мъртва аз погребах
илюзии и страх – със пълни шепи...
Следващ постинг
Предишен постинг
Няма коментари
Търсене
За този блог
Гласове: 4340
