Постинг
14.06.2013 06:00 -
ЧЕТЯЩИТЕ ХОРА: Светлана Дичева
- Моля те да се представиш по най-краткия или приятен начин...
- Лъчезарна, оптимистична, обичаща света и радостна, че съм тук.
- Книгите за теб са...
- Въздух за астматика, реалност еднакво силна, а понякога и по-силна от живота наоколо. Понякога си мисля, че всеки човек е писател, защото собственият му живот е до голяма степен негово творение. Хубаво е да се стремим да превърнем живота си в шедьовър.
- Как подбираш какво да четеш?
- Понякога подбирам, а понякога книгите ме подбират. Разчитам както на собствения си избор, така и на случайността. Много уважавам случайността. Нямам афинитет единствено към "високата" литература. Мога да чета и лошо написани, но автентични, живи истории, чиято сила не е във великолепието на езика, нито в дълбочината на мисленето, а в суровостта на преживяването.
- Ти си радиожурналист, как се случи да прекрачиш прага на информацията, на новините и да задълбаеш навътре в човешките съдби?
- Всъщност, осъзнах, че искам да разказвам още в началното училище. Това стана така. Всяко лято ходехме на лагер и вечер трябваше да се забавляваме някак. Та мен ме бяха избрали да разказвам истории. Тогава осъзнах, че измислянето е нещо, което ти носи овации. Много е приятно. Лъжеш на поразия, а ставаш популярен. През годината когато учителите отсъстваха, аз трябваше да забавлявам съучениците с истории, за да мируват. Любовта ми към радиото също датира почти от пелени. Била съм много малка и не помня, но родителите ми със смях казват, че съм била много чувствителна и жадна за внимание и винаги, когато съм имала вътрешен импулс да изкажа ценните си мисли, съм спирала радиото и съм казвала важно "А сега аз да кажа!"
- Пишеш разкази, романи, опитваш и в драматургията. И все пак кой жанр те влече, предизвиква най-силно?
- Не мога да кажа. Когато пиша нещо съм влюбена в него. Останалите любовници не ме интересуват. Който е обичал силно знае за какво говоря.
- Имаш ли любими книги, които препрочиташ?
- Имах и го правех често. Сега ценните ми книги са натъпкани в един дълбок шкаф и нямам достъп до тях. Имам тежка алергия от...книги. Както и от котки впрочем. Това са двете неща, които обожавам - книги и котки - но животът си направи шега след една двойна пневмония. Мотая се с един киндъл, в който книгите са на английски език, дъвча ги бавно и полека и се наслаждавам на този безбрежен и гъвкав като българска гимнастичка по художествена гимнастика език. Книгите на български прочитам бързо и подарявам. Имам двайсетина все пак за интелектуално допълнение към мебелировката. Мога да ви ги изброя, настина ги отварям и препрочитам от време на време, но ще ви вкарам в заблуждение относно тежестта им в битието ми на читател.
- Четенето е и възпитание, навик. Как се възпитава, във твоето семейство четеше ли се?
- Да. Оказа се, че дядо ми, който е руснак, е поръчал пълните съчинения на Чехов издадени в Берлин още през 30-те години на миналия век. Това го разбрах години след като почина, докато се ровех в домашната библиотека. Той държеше буквално над главата си на един рафт над леглото, където спеше, пълните съчинения на Пушкин. Постоянно го рецитираше наизуст. Нямах представа, но майка ми скоро ми каза, че в нашата къща преди да се родя често са се събирали съседите, а баба ми, която е българка, е чела Достоевски на...руски. Аз изчетох основните му творби до 20 годишна възраст, без въобще да знам, че е бил семеен идол. Научих се да чета на 5 години. Любимата ми книжка беше "Приключенията на Лукчо". Още помня как чаках трепетно майка ми да я донесе. Още я виждам как се задава в края на улицата. Аз виждам с орловия си поглед, че носи нещо и съм сигурна, напълно сигурна, че е "Лукчо"! Затичвам се, тичам, тичам, улицата не е асфалтирана, какъв ти асфалт тогава, прах, дупки, но аз съм спец по дупки, крачетата ми са като гуми на БМВ, втурвам се и да, това е "Лукчо"! Не мога да кажа колко пъти съм я чела, но си спомням, че мама ми каза веднъж:"Стига, не ти ли омръзна?". Не, никога няма да ми омръзне.
- Любими писатели? Писатели, от които се учиш?
- Това са две различни неща - любимите писатели и тези, от които се уча. Да започнем с любимите - Джулиан Барнс, Маргьорит Юрсьонар, Виржиния Улф, Маркес, Айрис Мърдок, Томас Ман, Стефан Цвайг, Набоков, Филип Рот, Джон Ървинг, Салман Рушди, Мураками, Роалд Дал и още много други, разбира се. От кого се уча. От всички изброени и неизброени любими и още - от непукизма на Ерика Джонг в "Да прелъстиш демона", от умението да се "завързва" сюжет в "Шифърът на Леонардо" на хокания не без основание Дан Браун, от диалозите и широтата на темите на Джефри Арчър, от умението да се държи читателят в напрежение на Мери Хигинс Кларк, от психеделичните брътвежи на Хенри Милър, чиито сексуални описания ме карат да си умирам от смях, от ненатрапчивите словоизлияния на една английска проститутка, публикувала бестселър - пише си добре, момичето, и още как! - от дълбочината на характерите на Джонатан Франзън, от смелостта да се говори открито за страха от смъртта на Джулиан Барнс, от хрумването на Ян Мартел да кръсти героя си от"Животът на Пи" на...басейн в Париж и още и още... Уча се и се възхищавам и от български автори - от професионализма и фантазията на Здравка Евтимова, от сериозната съсредоточеност и внимание към духовността у Теодора Димова, от невероятния талант на Силвия Томова ( който не е прочел "Тит от Никомедия" веднаг да го направи) от богатството на словото у Владимир Зарев, от широтата на интересите у Елена Алексиева, от почтеността и пластиката в творбите на Красимир Дамянов, от свежестта и хрумките на Захари Карабашлиев, от смелото психологическо саморазголване у Калин Терзийски, от попаденията в десетката на Георги Господинов. Още не съм прочела "Възвишение" на Милен Русков, но по всичко личи, че това наистина ще бъде "възвишение"! Прочетете и последната книга на Петър Волгин, за да видите как журналистът се превръща в писател! ( Много от големите писатели стартират като журналисти, така че... ) Само докато изреждам тези имена и се надувам като пуяк от гордост! Хей, приятели, ние НАИСТИНА ИМАМЕ СТРАХОТНИ ТВОРЦИ! Сега остава да започнем да ги ценим, нищо работа.
- Имаш ли любими теми за писане?
- Не знам. Всяка тема, по която започна да пиша, ми става любима.
- Какво имаш на бюрото си, на стената си, каква е гледката през прозореца ти? Опиши ни пространството, в което пишеш. Къде отиваш, ако не можеш да пишеш там?
- Над бюрото ми съм закачила евтина репродукция на картината "Приятелки" на Густав Климт, рисувана през 1917. Тя е в червено и златно, едната дама е гола, а другата е с тюрбан и в червена роба. Острани стои фениксът с пъстри пера, готов да литне. Приемам дамите за музи. Едната е гола, защото писането изисква да бъдеш откровен до кожа, а другата е в червено и пищно, защото словото изисква да бъдеш празничен в душата си, когато "хващаш молива". От прозореца ми се вижда Витоша, гледката е магическа, фантазна, ако си затвориш едното око, можеш да си представиш, че си в Япония, ако се фиксираш в трите небостъргача, които са "изяли" част от планината, можеш да си представиш, че си в Манхатън. Облаците се напъват да ми създават изложби - днес рисуват небето като импресионисти, утре като наивисти, вдругиден като кубисти. Творческа е природата на природата, може ли някой да го отрече?
- Правиш ли нещо специално, за да се вдъхновиш?
- Не. Но никога не сядам да пиша, ако не съм се наспала добре, ако не съм в добра кондиция, или без кафе. Както и никога не сядам да пиша с вино в ръка. Главата ми трябва да бъде абсолютно трезва във всякакъв смисъл на думата. Забелязала съм, че точно тогава ми идват най-налудничавите идеи
- Какво/кого слушаш, докато пишеш?
- Мога да пиша на пълна тишина, мога и на фона на Бах, Моцарт, Бетховен, Брамс. Пианото много ме вдъхновява затова и Шопен ми е специален вдъхновител.
- Коя книга четеш в момента?
- "Мечти от баща ми" на Барак Обама. Преоткривам го и като човек, и като политик.
- Къде обичаш да четеш, открила ли сте своето удобно местенце за общуване с книгата?
- Навсякъде, в леглото най-вече. Напоследък обичам да чета на балкона. Там съм си създала приказно местенце сред дървени пейки, възглавнички и цветя. Малък рай!
- Мечтаеш ли да се срещнеш с някой писател и да изпиете...каквото ви се пие!
- Интересен въпрос. Говори ми се с Джулиан Барнс, бих искала да говоря с Айрис Мърдок преди да навлезе в блатото на Алцхаймера, говори ми се с всеки един от любимите ми автори, независимо дали са живи или мъртви.Говори ми се със Салман Рушди, Ян Мартел, Орхан Памук и с Марио Варгас Льоса ми се говори, но нямах този шанс като Къдринка Къдринова да го интервюирам докато беше в България. А иначе с много от българските писатели се срещаме, говорим си, пием си каквото си решим.
Следващ постинг
Предишен постинг
Няма коментари
Търсене
За този блог
Гласове: 4337
