Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
26.08.2013 06:00 - Нели Лишковска: Лов на звезди
Автор: knigolubie Категория: Изкуство   
Прочетен: 934 Коментари: 0 Гласове:
3


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg


  Разказ



Преди не беше си давала сметка колко красота има по белия свят. Сега всичко й се виждаше вълшебно.

Преди не беше се замисляла за всичко прекрасно, което можеше да изгуби само в един миг. Сега откриваше чудото и там, където го нямаше.

Преди никога не беше поглеждала към нощното небе. Сега...

Трябваше да види падаща звезда.

Записа го като точка първа от списъка, който си направи за нещата, които трябваше да види, преди мрака да я погълне.

Така й обясни лекарят...процесът прогресира; не може да бъде спрян или върнат назад... има ли начин..., не няма никакъв начин; до някалка гадини – в най-добрия случай – мрака ще те погълне...

Имаше предвид слепотата, но употреби мрак за по-голям ефект.

Тогава тя си направи списъка. Беше чела някъде, че обречените – когато разберат, че са такива – винаги си правят списъци с нещата, които трябва или много искат да направят. И за които никога на им е оставало време преди.

Също като при нея.

Никога не бе поглеждала небето. Още повече през нощта.

Сега не сваляше очи от него. Когато се смрачаваше достатъчно, тя сядаше загърната в одеало на люлеещия се стол в градината (при топло време) и впиваше жадни очи нагоре.

През есента и зимата стоеше пред някой от прозорците в голямата къща.

Почти винаги заспиваше. Мъжът й я пренасяше до леглото и сутрин се събуждаше сред чаршафите.

...защо не ме събуди...

...скъпа, нощите, в които има звездопади, са много редки...

...зная, но и ти знаеш защо го правя; все някоя нощ ще ми се случи; да видя...

...защо не си представиш; опитай да си представиш, вместо да дебнеш звезди в небето, които никога няма да паднат...

...да, представяла съм си ги;само ако знаеше как съм си ги представяла; безброй пъти; а сега искам да сравня реалността с въображението; да разбера кое е истинското...

Съпругът й въздъхна и я целуна по челото. Бе убеден, че няма да се откаже. Познаваше я повече от двайсет години и можеше да се закълне, че тя всяка нощ ще гледа нагоре, докато не види падаща звезда.

Един ден в Интернет му попадна съобщение за очакван метеоритен дъжд. Учените посочваха и точната дата – нощта на 12 срещу 13 август.

Бързо отиде в другата стая, широко усмихнат.

...след три дни ще уловиш падаща звезда...

Каза й.

...персеидите; просто няма как да ги пропуснеш...

Тя започна трескава подготовка. Удобно облекло за нощно наблюдение. Задължителното одеало в люлеещия се стол. Бинокъл. Не, не бинокъл.

Изрови из кашоните на тавана телескопа, който беше прибрала веднага, след последното си посещение при лекаря. Сметна, че вече няма да й послужи за нищо.

Разположи уреда. Провери го първата нощ. Установи обаче, че той стесняваше хоризонта. Да, правеше го близък, но тесен. С него полезрението стремително се свиваше, намаляваше, ограничаваше се.

Наистина не й послужи за нищо.

Каза си, че ако нещо трябва да бъде видяно, то ще бъде видяно. Независимо дали с уред или без.

Целият ден на 12 август, тя беше като в треска. Въртеше се из къщата, без да може нищо да подхване. Не можеше да се съсредоточи, затова и по-често от обикновено се спъваше и удряше в предметите.

Привечер, когато очакваше мъжа си да се прибере от работа, той се обади, че остава нощна смяна. Колегата му се разболял и се налага да поеме дежурството му.

Сърцето й се сви.

Разчиташе на него. Ако случайно заспеше, той щеше да я събуди.

Какво пък. Налагаше се да се справи сама. Сама щеше да улови своята падаща звезда.

Още по светло, към 21часа, тя се настани в стола си. Изгаряше от нетърпение, но се опита да се успокои.

Падащите звезди не обичат нетърпеливите, бързаците. Те се явяват само пред онзи, който умее да чака. Показват се в пълния си блясък само тогава, когато ги заслужиш.

Минутите течаха. Часовете също.

Тя не сваляше очи от тъмното небе. Дишаше бавно. Броеше ударите на сърцето си. Не смееше да мръдне. Дори не мигаше.

И неусетно заспа.

Събуди се в леглото. Той се бе върнал сутринта и я бе пренесъл от градината.

...не стана;и този път нищо не се получи; не видях...

Разплака се.

...сигурно си била твърде напрегната;преуморена от очакването...

...нищо, нищо не видях; не видях нищо...

Плака до пълно изтощение.

Спря да се храни. От този ден изгуби желание за каквото и да било. Започна да слабее. И да вижда все по-малко неща. И все по-отблизо.

Съпругът се опитваше да отклони вниманието й по всевъзможни начини. Измисляше всякакви развлечения. Извеждаше я често от дома на разни интересни места или водеше в къщи приятели.

Нищо.

Тя потъваше все повече и повече в себе си.

След три месеца, в средата на ноември, неочаквано я изненада.

...чуй, мила; нещо невероятно;т ази вечер ще мине някаква комета, която може да се наблюдава с просто око; не, не е Халеевата...

Засмя се.

...не запомних името, но...

...комета; те не са падащи звезди...

...хайде сега; подробности;кометите са истинските падащи звезди;другите са само прах от опашките им...

...вярно...

Съгласи се тя и сякаш в погледа й светна искрица.

Той продължи.

...дори установих кое ще е най-подходящото място за наблюдение; ела...

Заведе я в хола, пред огромния френски прозорец. Дръпна щорите. Настани я на дивана.

...можеш дори да си полегнеш...

...и пак заспя...

...не и този път; навил съм алармата на телефона ти; ще звъни на всеки петнайсет минути...

Посочи й двата блока отсреща.

...съсредточи се и наблюдавай внимателно по мои изчисления кометата ще мине точно между тези две сгради към 22,45...

... а ти, нали ще си тук..

...о, забравих да ти кажа; аз съм дежурен тази нощ; съжалявам, мила; но ти седни тук и гледай; само гледай...

...добре...

...сигурен съм, че този път ще я видиш; звездата си...

Беше вече 21 часа, когато я целуна за сбогом и я остави на дивана в хола.

Тръгна на работа.

Най-важната работа в целия му живот. Вече знаеше, че беше роден точно за тази нощ.

Имаше достатъчно време да се приготви. Всъщност, той се приготвяше от три месеца.

Качи се с асансьора на последния етаж на една от двете високи сгради отсреща. От там – на покрива. Отвинти капачката на тубата с бензин. Поля се целият и почака малко, докато течността попие добре у него.

Погледна часовника си. Извади от джоба мобилния.

...нали си будна, мила...

...да, да...

Отговори му, дишайки на пресекулки.

...само проверявам...

...всичко е наред, скъпи...

...добре, мила;ще я видиш тази нощ; ще я видиш...

Изключи телефона.

Драсна клечката кибрит и я пусна отгоре си. После се засили и скочи от покрива на блока, като в последния момент се сви на кълбо.

Жената пред огромния френски прозорец извика от почуда.

Точно в 22,45 една ярка, неестествено голяма звезда премина между двете високи сгради.

И продължавайки да свети все по-ярко и по-ярко, се изгуби някъде високо в мрака.




Гласувай:
3
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: knigolubie
Категория: Изкуство
Прочетен: 1099504
Постинги: 1158
Коментари: 516
Гласове: 1409
Календар
«  Февруари, 2020  
ПВСЧПСН
12
3456789
10111213141516
17181920212223
242526272829