Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
01.10.2013 06:00 - Неда Антонова: Откъс от ръкописа на романа „ЦАРИЦА ЕЛЕОНОРА БЪЛГАРСКА”
Автор: knigolubie Категория: Изкуство   
Прочетен: 989 Коментари: 1 Гласове:
2


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg



СЕСТРА   МИ   ЕЛЕОНОРА




През годините на ранната ни младост аз много харесвах сестра си и се стараех във всичко да й подражавам, навярно затова казваха за нас, че си приличаме като близначки, макар всъщност да бяхме доста различни. Вярно, че и двете бяхме високи и кестеняви, но аз съм по-слаба, с по-светла кожа, косата ми лятно време прелива в медни оттенъци, а очите ми напомнят цвета на орехова черупка. Косата на Ела е по-тъмна и леко червеникава, а по цвят очите й приличат на зърна кафе. И двете владеехме онази безупречна плавна походка, за която може да ни завиди само човек, комуто не се е налагало стотици пъти да обикаля салона с дебелия том „Епос на германските племена” върху главата, а в ръцете с купа, до ръба пълна с вода.
Еднакви бяха само прическите ни - косите си носехме вързани на темето с панделка, а краищата им разпускахме край лицето във вид на масури.
Толкова харесвах Ела, че я смятах за безгрешна и във всичко съвършена. Но възхищението ми трая само докато тя, едва навършила 14 години – получи първото си брачно предложение. До бледата й, твърда и с фини пръсти ръка се домогваше обаче не очакваният принц от някоя европейска монархия, а отново наш братовчед – милият Фрицхен, син на четвъртия татков брат принц Хайнрих ХIII Ройс.
Макар че предстоящото събитие трябваше да изглежда като обикновена семейна вечеря, поведението на бъдещата годеница бе предварително репетирано. От нея се искаше само да се усмихне в знак на съгласие, да докосне от смущение червената панделка на бялата си батистена рокля и след като направи трудния за всяко високо момиче полуреверанс , леко и грациозно да напусне салона.
Но в последния момент Елеонора заяви на баща ни, че няма да слезе при гостите. И се заключи в стаята си.
Причината беше – както после ми обясни – че малко преди това била видяла мистър Грийнбъг, учителя ни по английски, да гали косата на разплаканата мадмоазел Дюра:
„Не се упреквайте, скъпа Жюлиет! Вие не сте виновна, че малката Зизи (така ме наричат в семейството) е толкова посредствена в учението. Принцовете и принцесите на княжество Ройс от векове се женят помежду си… Ето защо потомците им не се отличават с възприемчивия ум на хората с чиста и здрава кръв… Да споменавам ли случая с принц Олбани…”
„ Да, но Ела… Ела е толкова умна… ”
„Съществуват и изключения…”
Помня, че се разплаках.
Можеше да не ми го каже, но да премълчи истината за Елеонора бе толкова тежък грях, колкото да даде на сляп просяк фалшиви монети.
Плаках още, а на сутринта вече усещах сестра си по-малко близка, макар и още по-достойна за възхищение.
Милият Фрицхен обаче не се обиди от отказа на своенравната си братовчедка и пет години по-късно, когато в началото на 1879 година му предложиха да се кандидатира за престола на новото българско княжество, Фриц (Хайнрих ХХV Ройс) за втори път попита Ела дали, ако се наложи, би го последвала в онази непозната страна, за да се заеме там с благотворителност – едно от първите задължения на всяка владетелска двойка.
Ела не му отговори.
И макар, че още обичаше граф Марк Оспени, а и Европа предпочете да види на българския престол принц Александър фон Батенберг, Елеонора дълго време след това не можеше да се освободи от мисълта за необятното поле за милосърдна дейност, което с надежда и благодарност би й предоставила една полудива и изстрадала страна като България.




Гласувай:
2
0



1. fumiko - Интересна е история, особенно к...
01.10.2013 18:46
Интересна е история, особенно когато я докосва нежната ръка на чувствителна жена-писателка...
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: knigolubie
Категория: Изкуство
Прочетен: 1107447
Постинги: 1180
Коментари: 519
Гласове: 1434
Календар
«  Март, 2020  
ПВСЧПСН
1
2345678
9101112131415
16171819202122
23242526272829
3031