Постинг
07.11.2013 06:00 -
Петя Глеридис: Поезия
Етюд
не можех да
спра да се чудя
защо съм така
пристрастена
към онова езеро
с форма на ”Y”
с главата надолу
светът ме завърташе
центрофугирана
центростремително
и центробежно
а аз неизбежно се чудех
защо така съм се впила
в мисълта за водите
които отпиват от
сладководните ми
гънки и ме премятат
когато видях
през мъглата
и ги чух докато галят
и се плъзгат по
черно-бялата безбрежност
на благия Zimmermann
как се вдигат и падат
сенките им притихнали
в процепите на до
фа ла сол
изискващи отговор
пет неми защо
YYYYY
от чашите им потичат сокове
музикални струйки
леки не лепкави
не попиват
изпаряват се
спускат се
загнездени
на разрошени ноктюрни
шопенови облачета
от прохладен дъжд
над водите на Комо
заченали магия
са ръцете ти.
Няма коментари
Търсене
За този блог
Гласове: 4342
