Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
16.01.2014 06:00 - Андрея Илиев
Автор: knigolubie Категория: Изкуство   
Прочетен: 1227 Коментари: 0 Гласове:
2


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

            image




7.

Той се наведе и я грабна. Гери скочи към него и го заудря с всички сили.
- Кротко! – извика Ръмпи. – Кротко!
Опита се да го избута. Гери го одра под брадата.
- Ах, боклук такъв! – ядоса се Ръмпи и пусна в действие юмруците си.
Колко му трябва на едно слабичко и недохранено четиринайсет годишно наркоманче?... Срина се на асфалта. Младежът го ритна няколко пъти с луксозните си мокасини. Погледа го малко и понечи да тръгне.
- Трябва да му продам нещо – промърмори.
Така пишеше:не можеш да откраднеш или подариш парата. Тя винаги се връща. Същото е и ако купиш нещо сладко... В джобовете си имаше десетина дози. Огледа се: някаква кучкарка приближаваше от страничната алея, захласната в мастията си.. Нямаше време да мисли дали дрогата му е сладка или горчива. Хвърли пакетчетата до главата на малкия клошар и се скри в храстите.


8.

Гери се размърда. Изправи се бавно и с усилие. Устата му бе пълна с кръв, ребрата отдясно май изпукаха.
Зарови в джобовете си – парите си бяха там. Не беше го обрал... Видя дозите и ги събра. И понеже го болеше всичко, седна в тревата и заплака.

9.

Ръмпи изскочи на булеварда и спря задъхан. Огледа дрехите си – пооправи яката, надигна дънките си. Стори му се, че тежестта в малкото джобче на ризата му изчезна. Панически зарови с двата си пръстта – не, парата си беше там!
Точно в тоя момент изсвириха гуми и една кола спря на десетина метра пред него. После даде на заден ход и закова. От нея изскочи Гумения. Сграбчи Ръмпи през кръста и го натика на задната седалка.
Вътре – Боса. Почернял, със свъсени вежди.
- Я, Ръмпи – процеди той. – Знаеш ли какво ми се случи?
- Не – опита да поеме въздух младежът.
- Някой омете дома ми, Ръмпи. Дори касичката на внучето ми е опразнил! И защо ли си мися, че ти си замесен?
- Аз? – с невярващ глас попита Ръмпи. После осъзна какво значеше едно такова съмнение. – Как? Аз? Глупости!...
И въртеше глава от Гумения към другия бодигард и Боса. Пот на реки тръгна по браздичките край носа му. Обърса челото си с опакото на пестника си.
- Какво държиш? – настръхна Гумения.
Тоя само атентати и килъри сънува... Ръмпи опита да скрие умрука между краката си. Двамата мъжаги го атакуваха заедно и успяха да го разтворят.
- Аа! – ахнаха тримата.
И като го замлатиха...
- Знаеш ли колко пари ми отмъкна?... – повтаряше като развален грамофон Боса. – Знаеш ли?... А?
Ръмпи падна на пода между седалките и през бурята от удари, завика:
- Не знам!... Не знам!
- И аз не знам, мамка ти! – побесня още повече Боса. – Затова те питам! Това със златната пара бе номер, нали? Да видиш къде ги държа!... Къде ги скрихте? Само не ми казвай, че си ги депозирал на срочен влог!...
- Не знам... – хленчеше Ръмпи. – Не знам...
Май се умориха да го млатят.
- Стига – заповяда задъхан Здравко. – Гумен, ти отиди в мюфтийството и намери оня малък клошар. И ако е замесен и с един долар... А ние с тоя ще прескочим до дома му...


10.

Гумения “помоли” един от просяците на улицата да го заведе в бърлогата на Гери. Подвуоми се какво да го прави... Е, пусна го да си ходи. Бедният човечец успя да види в очите му другия вариант за себе си и мина през целия град в кариер. Казват, че се изнесъл чак по морето...
Нямаше кой знае какво за ровене. Всъщност, само едно – купчината в средата на стаята. Щото постелките бяха така накъсани и надупчени, че в тях не можеше да се увие и скрие дори игла. Е, ясно какво откри... Гумения застана на колене и започна да милва парите. Търколи с в тях и събори подредените купчинки. Пробва дали не сънува – хвърляше пачки нагоре и подлагаше главата си при падането им. Туп... Туп... Колко приятно го удряха... “Да – мислеше унесен Гумения. – Колко красив е света.” Беше сигурен, че може да посвети живота си оттук нататък на постепенното ликвидиране на тия тестета... Трудна, отговорна, но изпълнима мисия... Рио ди Жанейро? Или Монте Карло?
В този момент чу шум:някой се изкачваше по стълбите. Бавно и хлипайки.
Гумения извади от задния си джоб гаротата и застана зад вратата – изгнила и проядена от червеите, но все още послушно висяща на пантите си...

11.

Гери преодоляваше всяко стъпало с усилие. Боляха го ребрата вдясно. Навярно имаше счупени... И в същото време бързаше, обсебен от мисълта за беззащитните пари. Дано... дано...
На площадката между първия и втория етаж го чакаше Врабльо. Зачурулика и заръкомаха.
Гери почина няколко секунди и подпирайки се с лявата ръка на циментовото перило, тръгна нагоре.
Врабльо застана пред него.
Гери го блъсна с коляно и изкачи първото стъпало.
Малкият се търколи, изчурулика жално и скочи към краката му. Вкопчи се за десния и го натисна с цялата си тежест.
Гери погледна надолу. Болката вървеше като река от ребрата към прасеца – чак не можа да си вдигне крака. Изпъшка и опита отново.
Врабльо отхвръкна от глезена му като топка. Търколи се през стъпалото и падна на площадката.
На Гери изведнъж му олекна и взе бързо, на един дъх пет стъпала.
Врабльо се изправи и примирен отпусна ръце. От очите му... Сълзи? Хм... Духовете плачат ли?
Оставаха още две и площадката. Гери спря. Сърцето му биеше учестено. Стори му се, че чу чуруликане – извърна се. Отвън, в черницата, се боричкаха врабци. “Мъникът му с мъник – помисли тъжно. – И той ме заряза...”
Гери влезе в стаята.
Когато има нещо да става, то става. И целият свят да се наговори да го спре, и дяволът да го благославя, и Господ да го кълне...





Гласувай:
2
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: knigolubie
Категория: Изкуство
Прочетен: 1142758
Постинги: 1247
Коментари: 583
Гласове: 1749
Календар
«  Юли, 2020  
ПВСЧПСН
12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
2728293031