Постинг
04.03.2014 06:00 -
Кева Апостолова: Поезия
ИЗ „ВРЕМЕНЕН ТЕКСТ”
*
Тресе се писалището
в собствен смях:
след цялата тази
грамада усилия
разстоянието между
повърхността и дъното
ще си остане същото
Взимам кева и бягам
*
Докато един ден една нощ
престана да следя как
рухналото рухва дорухва
в нацапани от Бог сюжети
Тогава цялата важност от това
че бях писмено българка
под тъмните градини на луната
(луната луната и слънцето)
се премести неизвестно къде
Тогава тогава чак тогава
ще изляза сломена от участието
залесено с изхвърлени хоризонти
неизвестно от кого
А дотогава
гледайте гледайте и
спете спокойно
дългогледи очи
вие сте моето
удвоено око
По мощите ще ме познаете
Част от цикъла, публикуван във Франция
Няма коментари
Търсене
За този блог
Гласове: 4333
