Ден 30

    Маска

Често си слагам маска,

гримирам до неузнаваемост чувствата,

моделирам носа и веждите -

модерно е да си с опъната кожа,

излъскана до безразличие.

Безразличие?

Не, безоблачност. Изгладени ръбове на синевата.

Знам правилния маршрут, но не се издавам.

Чакам да ми го покажат.

Случилото се блести в мрака,

води ме напред-настрани в тъмнината.

Удържам да не падне грима ми

и да събудя подозрения.

 

Защо мълчиш винаги,

когато съм гладна за отговор.

Сегашните маски са много удобни за някои.
Скриват безразличието, бездушието, злобата и завистта.
Отговор, който да те засити...
Надявам се да го получиш.
Надявам се всеки да се засити на отговорите.
Много хубаво стихотворение. Предизвика у мен размисли, въпроси, които си задавам и аз...