Постинг
05.02.2013 06:25 -
Виолета Христова: Животът може без твоите очила
Сламената къща
Не ми се обяснява. Тишината
е разговор със друго наметало.
Да помълчим – неясни са нещата,
какво сме скрили, за да го познаем?
Страхът от яснотата ни събира
под покрива на сламената къща.
Не ми се обяснява. А “разбирам”
е само синонимът на “прегръщам”.
Заобикалям общото жужене
И моят кошер има тайни стаи.
Не кръв, а смисъл да тече по вените,
така ще си останем неразбрани.
Не ми се обяснява. Няма нищо
в дълбоките джобове на тъгата.
И явно е, че трябва да прелистим
на друга страница или на друга дата.
Аз ли?
Оттук се виждат и непоправимите жестове.
И страховете на победителя…
Оттук животът е живописна гледка…
Но отвисоко винаги е съмнително
дали не пропускаш съществените неща,
и не измисляш златните пеперуди…
Животът може без твоите очила,
ти не можеш без неговите заблуди…
А мъглата винаги е всеобща -
но всекиму своето откровение.
Колкото повече… новини –
толкова повече повторения…
Отгоре обаче изглежда човешки
и неуморен съответният глас,
който тресе измислената решетка
и повтаря все: аз, аз, аз…
Следващ постинг
Предишен постинг
Търсене
За този блог
Гласове: 4336