Постинг
18.08.2013 06:00 -
"Видях морето и вече имам друга мечта"
За “РОЯЛ В МАЗЕТО”
Христина Панджаридис
“Роял в мазето” е книга, която отваря сетивата за невидимите на пръв и втори поглед неща, история, която с лекота и забава ни повежда към доброто – съществуващо въпреки нашия негативизъм или разсеяност. Сюжет, за който читателят може да се “абонира” навсякъде, но с екзистенциални изводи.
Авторката Светлана Дичева ни пренася в градчето Тресавище, в североизточната част на страната, което “отдавна е дух на град”.
Зад животинската компания от Лучия, Гордън, Клариса, Чан Кайши, Робърт Мюлер, Шуши, Геко и Бела стои закърняващата способност на хората да се разбират и изслушват. Животните са толерантни и съпричастни към проблемите на града и един към друг за разлика от човеците, надарени с ум и разум.
Загадката дали са се появили призраци, които чупят стъклата на железопътната гара нощем и кой всъщност е “иззел” ролята на призрака, минава от герой на герой. Подозрителността кой е виновника осветява зад кулисите на човешкия характер. Видимото е ясно, но какво се крие зад фасадата?
Истината е банална и неуловима – няколко са претендентите за ролята на всяващи страх и объркване. Чрез чупенето на стъкла те викат за внимание. Настояват да попаднат в полезрението. Крещят да са забелязани. Нали при чупенето остават следи... а следите водят към някого. Човек се случва да извърши безполезно действие, за да го погледнат в очите, а не през тях, да не го изоставят и забравят. Човекът е силен и чуплив. 176 пъти са разбивани стъклата на железопътната гара – не е ли това метофората, която Светлана Дичева избира за да внуши колко е ранима човешката природа и неподдаваща се на трансплантация с нови стъкла?!
“Роял в мазето” е история за животни и хора. Първо за животни, защото техните образи са водещи и движат действието, разнищват детайли, за които са чули, живейки като домашни любимци или изоставени на самотек. Те не подслушват или го правят в името на истината и с елегантност. Кучета, котки, белка, вълк, гушер са ядрото и многоцветността на разказа, носителите на доброто и повод за много размисли.
Началникът на гарата в Тресавище, банкерката, кмета, депутатката, жената на кмета, прокурорът, кючекчийката Зайде, майстор Георги, чистачката леля Веска... са допълнението, водата, която се добавя за омесване на тестото.
С особена симпатия е изграден образът на Маруся. Тази самотна и болна жена, ненужна, глупава и подигравана, след отнемането по нечестен начин на апартамента й, спи на гарата. Заключва я след заминаването на последния за деня влак в 11. 23 и се готви за сън. Пред погледа й всеки ден минават хора – бързащи и нямащи време за нея. С появата на призраците намаляват три пъти и пътниците. “Малкият свят на Маруся беше станал още по-малък.” Странните за другите неща тя възприема като естествени и напълно нормално е да може да чува и разговаря с животните. Колкото и да е самотна и неразбрана, пренебрегвана от себеподобните, Маруся живее с една надежда “Мечтаеше само да попътува. Нямаше представа как изглежда светът...”
Между страниците на повестта се намира и любов, омраза, ревност, изневяра, недоизказаност, алчност, съчувствие, приятелство. Не липсва нищо, което животното и човекът изпитват, заради което тъгуват или скачат от удоволствие.
“Роял в мазето” е олицетворение на четенето като удоволствие, отмора, усмихнатост /смях/, настроение, любопитство, празничност. Много реплики от книгата са бисери на смешно-тъжната реалност, в която избираш да се хилиш, за да не плачеш. Предпочиташ бялото на неизчистени петна пред черното с блестящи копринени нишки.
Слабостта, ама нали се опитвам да пиша рецензия, а значи се налага и да критикувам, е че книгата е малка и бързо свършва. Светлана Дичева е наясно с този недостатък и работи по превръщането на забележката в нова следваща книга, където героите са пак животни.
Оставям ви да си четете, аз заедно с Лучия отивам “да помисля още по въпроса дали, когато виждаш всички недостатъци на някого, като на длан и му ги казваш, го обичаш, ако да, на какво основание, а ако ли пък не, пак на какво основание.”
ЕДИН ЩРИХ ЗА ГОВОРНАТА КУЛТУРА НА ПОЛИТИ...
успокояващо хапче...
Знаете марсиански бежанците настанявания...
успокояващо хапче...
Знаете марсиански бежанците настанявания...
Следващ постинг
Предишен постинг
Търсене
За този блог
Гласове: 4336