Постинг
15.09.2013 06:00 -
Нели Пигулева: Върни се, моля те, и прибери душата си
. . . . . . .
Душите ни безшумно излетяха,
напуснаха телата ни изгонени.
И от перваза - на отиване - обърнаха
към нас невиждащите си лица.
Във чашите се стичаше небето -
огромно, почерняло от безсилие.
В стъклото на прозореца се вглеждаше
окото на единствената свещ.
Говорихме ли? Пихме ли? Ти помниш ли?
Отиваше си нещо много истинско.
Ти споменаваше за времето, което
отвътре ни дълбаело жестоко -
лекувало мечти и угризения.
Кой стана пръв? И кой отключи стаята?
Във празната ключалка пронизително
с уста изсвири есенният вятър.
И после стана тихо. Страшно тихо.
На сутринта душите ни се върнаха.
Не знам нощта къде са я прекарали,
ала им беше много, много трудно
да влязат във телата ни обратно.
Сега, когато насаме със себе си
оставам, все си мисля, че тогава
душите размениха си телата ни.
Върни се, моля те, и прибери душата си!
. . . . . . . .
Подвила крак,
е седнала на пътя ми
една лъжа
дебела и цветиста.
Жълтичките подрънкват по забрадката,
пристегнала
две криви плитки на гърба й.
Устата й беззъбо се присмива
на смачканата мие душа.
Знае сигурно,
че за да мога пътя си да продължа,
аз трябва да забия нож в корема й.
И знае другото -
че аз не мога.
Защото са ме учили добра да бъда,
но не и да забивам нож.
Стоя.
А тя - лъжата дрипава - седи.
Непоклатима
и зловеща.
Като истина.
Няма коментари
Търсене
За този блог
Гласове: 4340
