Постинг
25.02.2014 06:00 -
Димитър Васин: Въздухът, въздухът не стига
Автор: knigolubie
Категория: Изкуство
Прочетен: 1808 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 25.02.2014 10:07
Прочетен: 1808 Коментари: 0 Гласове:
3
Последна промяна: 25.02.2014 10:07
* * *
Въздухът крепи завръщането ни.
И отлитането ни крепи.
А разсипаните ни въздишки
дишат тежко
и подпират
сенките, подети
от крилата.
Въздухът, въздухът не стига,
за да стигнем себе си.
През замерването с думи.
През куршуми.
Сенките са обезглавени.
Верните на домовете си,
на кръвта и на крилете верните
се разделят повсеместно.
До смъртта се стига много лесно.
* * *
Пренаселихме квартала си студено
със очи, които не довиждат,
със ръце, които не догалват,
със сърца, които не долюбват.
Само светлината още се търкаля
по пътечката до края
на квартала.
Даденото не изправя осакатените.
И каква е истината
за остатъка ни?
Никой няма без очи да ни погледне.
Никой няма без ръце да ни погали.
Никой няма без сърце да ни долюби.
За квартала и в студеното
истината е във пренаселването...
* * *
Рови из контейнера
и не се срамува –
рови всъщност и из мене,
но позната дума
не издумва.
За клошаря
този свят е тих и глумав.
В миг събух усмивката си
и му я подадох,
а той гледаше обувките й –
не посегна към усмивката.
Свикнал беше с отминаването.
Продължи да рови
из контейнера –
не изрови нищичко от чуждото.
Чудят му се ситите.
А той със остатъците им
храни птиците...
Няма коментари
Търсене
За този блог
Гласове: 5777
