Постинг
22.05.2015 05:00 -
Христина Панджаридис: Ничия
"Лягах си и благодарях, че тялото ми е уморено, но утре ще ми е приготвен следващият по-красив изгрев. Женската наивност, женската глупост или жилавост. Наречи я както намериш за най-добре. Питам се как сме създадени жените? Надяваме се, че утре ще бъде по-слънчево, че кривото ще се поизправи. Начумереното ще се развесели. Лошотията ще се отклони от пътя ни. Така и оцеляваме. Оцелява и светът. Ако жените се отказваха да вярват, земята да е изчезнала."
“Отговори ми, моля те, майките имунизирани ли са срещу непонятните, криворазбрани постъпки на децата си? Майка – как го разбираш, как го тълкуваш: простителност, обич без условности, любов дори при нарушени правила за придвижване по магистралите на съществуването?“
"Ако Ева беше изяла още един плод в Едемската градина?
Би ли преобърнала станалото. Или ако бяга обрали всички плодове и преяли с тях...
Щеше ли човечеството да не се ражда с постоянна закръгленост нейде в тялото си - тежест за вина и наказание..."
От романа "Ничия", издателство Жанет 45
Търсене
За този блог
Гласове: 4340