Гледа ме с летен загар, гледа ме през тъмните си очила. Подритва ме леко. Изхвърля ме пред вратата, но се ослушва веднага ли ще се примоля. Прибира ме и ми сочи ъгъла с неработещото радио. Сипва ми в нащърбена чиния от млякото си с ориз. Услажда ми се, но съм лишена от допълнително, то и за нея няма. Звъни се и тя настръхва преди мен. Гушва ме и даже ме гали, докато звънецът не престава да нервничи. Получавам и бонус - целувка. Така де – имам седем живота, тя само един. Винаги мога да ѝ подаря в случай на нужда.