Ден 21


   За последните 24 часа починалите са 357. Намаляват постъпилите в реанимация.   Чуват се пролетни оптимистични тонове.  
   Карантината продължава, продължава и хубавото време.  

   Повтарям си: Съществува само онова, което виждам през прозореца.  
   Външната ми лична свобода /разходки, мотаене нагоре-надолу, седене по пейките/ е ограничена. Пиша непрекъснато извинителни бележки /атестации/ къде отивам.      Вътрешната ми - не. Как да съвместя едната с другата, за да не се карат, ругаят, завиждат, дебнат?
  

    Задачата остава за домашно.

на фона на оптимистичната статистика.

Напиши си домашното без грешки:)!