Добре, че се загледа в предаването за японските старци. Белеше си ябълка и се заслуша. Чуждият опит в редки случаи носи и полза. Да си направи снимка. Сама се беше досетила, но сега чу и гласовете на тези далечни непознати. Тръгнали по пътя зад планината, поетично название за смъртта, където уж е хубаво, но таиш и леки съмнения.
Обади се на фризьорката си. Дора се изненада, че след година затишие жената се е загрижила за косите си. И не просто загрижила, а бърза.
Обади се и на стария приятел фотографа. Той се развълнува и забрави да ѝ напомни да донесе бренди за пиене. Тя помнеше приятелите и навиците им.
Важно беше да си направи снимка, когато е здрава и изглежда добре. Прическата щеше да покаже неостаряващите къдрави коси. Снимката на усмивката ѝ, прикритите под грима бръчки, червилото, очертаващо пътя на устните... подробностите ще останат на хартията. Ще избере и подходяща рамка от черешово дърво. Като прозорец, от който надничат осемдесетте ѝ години.
Една хубава снимка за спомен от живота ѝ. Ще си я поглежда и тя, когато няма сили да отиде и да види как я рисува огледалото.