Самото съвършенство

И днес, след хиляди години

човекът със своя ъгловат

неравен и нащърбен профил

щом скочи във водата

прави съвършени кръгове

***

морето крие мириса

далеч от името си

дори и нощем не говори

не сънува

спи мъртвешки гълта образи

на кораби

и се завива с шепи светнали

илюминатори

а денем

обзема ме особено през зимата

на толкова слънца обръгнало

нали го гледам

да умира всеки път

в кръвта на залеза

и виждам

накацали по пясъка

пълчища морски пеперуди

смъртта лежи и си почива

 

Октомври в миди

Happy end

когато здрачът

с един замах

прекъсва нишката на деня

миг преди да пусна завесите

се заглеждам в глъхнещата

изоставена къща отсреща

и знам

какво искам за утре:

надвечер

и там да чуя гласове

да видя как една ръка

затваря вратата

и прозорците светват

***

Отлагам

срещата с теб -

все още не съм

натрупала достатъчно

премълчани думи

***

Не отивай натам
ще се изгубиш
Още не са създадени спомени
в тази посока

***

Един таралеж излиза вечер

и започва да обикаля

свойски около къщата

Дооблизва млякото

от чинията на котките

Проверява дървата

дали са добре наредени

и какво са пуснали под асмата

кресливите птичи нашествия

А аз пристъпвам на пръсти

за да не подплаша

моя малък

Ангел - Пазител

Къщата с прогнилия покрив

 

Откога се е килнала тази къща

и не пада

Държи се

върху отворената длан

на стопанина си -

всеки път ще намери

какво да подаде

на преминаващите

Опорна точка

Кацнал на островърхия покрив на къщата

в слънчевата утрин

гълъбът дреме

***

Не успях да белосам къщата за Великден,
нито ще мога да потегна
вратите и комините до Димитровден.
Последната седмица на септември е,
денят намалява...
Но все повече врабчета
долитат, цвърчат и играят по прозорците.
И щом са все така гръмогласни
значи всичко си е на мястото

и всичко е в реда на нещата.