Вали дъждът. Съчувствие и песен.
Прегръдка от далечен небосвод.
И някак си, от капките отнесен,
валя и аз в едничкия живот.

Превръщам се на струи, и на вади.
Валя в сърца. В разплакани мечти.
Блестя от остарелите площади.
Шуртя по непритворени врати.

Копнея за чудаци без навеси.
За мокрите сандали и палта.
Да пея дълго чистата си песен.
Да напоя градини и цветя.

А после, щом небето просветлее,
и се превърна в спомен отпреди,
да шепне някой:
Онзи дъжд къде е?
Как искам още дълго да бразди...

(Отвара от въздишки)
Ведролей