4 Любовта е дълготърпелива, пълна с доброта, любовта не завижда, любовта не се превъзнася, не се гордее, 
5 не безчинства, не търси своята изгода, не се дразни, не е злопаметна, 
6 не се радва на несправедливостта, а се радва на правдата, 
7 всичко прощава, на всичко се доверява, на всичко се надява, всичко претърпява.
8 Любовта никога не умира. Ако има пророчества, те ще престанат, ако се говорят езици, ще замлъкнат, ако е знание, ще изчезне, 
9 защото нашите знания са откъслечни и пророчествата ни са откъслечни, 

10 но когато дойде съвършенството, тогава тази откъслечност ще изчезне. 
11 Когато бях дете, като дете говорех, като дете мислех, като дете преценявах, но когато станах мъж, изоставих детското. 
12 Защото сега гледаме смътно, като в огледало, а тогава ще гледаме лице в лице; сега зная откъслечно, а тогава ще узная в пълнота, както и Бог ме позна. 
13 А сега остават тези три неща: вярата, надеждата и любовта, но най-велика от тях е любовта.

   Първо Коринтяни 13

 

За любовта към ближния ли иде реч?
В буржоазното общество "Homo homini lupus est".

Не приемам твърдението, че човек за човека е вълк.
Всеки има в себе си добро и зло...Всичко зависи на коя врата ще почукаш и как ще се отнесеш към човека...Важно е отношението ни.
Темата е вечна.

Познавах двама души, които като деца са удавяли котета. Физически същества, почти без духовни преживявания, често мразещи.
Има и хора одухотворени, те са дружелюбни, да не кажа любещи..