ТЕЛЕФОН

  През 7000 километра
и 300 месеца немота
той й направи адски
зашеметително предложение:
- Значи виж - каза той - не стана
през тоя живот обичането.
Дай горе твърдо да си поискаме
два нови живота - наблизо.
Помълча и добави тихо:
- Защото не виждам друга причина пак да се раждам,
ако те няма наоколо.
Тя стоеше в ръка с ютия,
а в другата - със слушалка.
После тихо подпря ютията,
и ютията тъй застина
- като вирнал носа си лайнер в картина на маринист.
- Здравей - каза тя
- отдавна не си се обаждал.
Всъщност е радостно да те чуя.
А после не каза нищо нито тя,
нито той, защото летяха мисли и хора, 
 течаха скали, цъфтяха свръхнови звезди
и разни прекрасни цветя на бунта.
А те като смърт са ярки -
като смърт или като букви в букварите по обичане.
Но жиците не улавят такива неща все още.
Те - жиците - съответстват
на своя си и на нашия
несложен капацитет.
В което си има логика.

В безсмислицата е невъзможно...

Въпросният "Ламбовски" ми е безразличен пуяк.