Прочетен: 917 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 30.01.2013 20:22
– Аз съм по-подходящ за ваш любовник.
– Защо мислите така?
– Безчувствените са грижовни от гузност.
– За тези, които обичат? Тогава не са безчувствени!
– За които са поели отговорност.
– Бъркате любовта с нуждата. Това е ужасно, но разбираемо. Особено за вас. А и аз не търся любовник.
– Какво търсите тогава?
– Хора, с които да разговарям.
– Сексът необходимо условие ли е?
– Мъжете проговарят след него. Преди това бръщолевят.
– В такива случаи жените се умълчават, не мислите ли?
– Не всички.
– Вие говорите ли?
– Аз говоря и преди това, ако не забелязвате. Не губя тази способност, задавена от желание. За да говориш спокойно, трябва да се отнасяш към хората сякаш вече си правил любов с тях.
– Или правиш в момента.
– Добре казано. Запишете го.
– Знаете, че записвам?
– Да.
– Фред ви е казал.
– Вие самият.
– Не е вярно.
– Имате постинг в блога защо икономистите трябва да четат поезия. Писали сте и за този си навик.
– Права сте.
– За блога наистина знам от Фред.
– Разбира се.
Александър Веренски води Клер за началото на летния сезон на отличения със звезда от каталога „Мишлин” френски готвач Мишел Пароди в малък, решен в бяло, ресторант на улица „Андриану”, в сянката на Акропола. Изрично поканен е и господин Дамиани, който ще се присъедини след завършване на служебен ангажимент.
Тези алчни гълъби на Атина по тротоарите!
– Да можеш да оставиш някого да си отиде в точния момент е по-важно, отколкото да го срещнеш в подобен.
– Няма мъж, който да разбира това. Още по-малко – да е съгласен. Предполагам, нямате предвид приятеля си?
– Колкото повече можеш да напуснеш някого, толкова повече го обичаш.
– Особено романтичен сте тази вечер.
– Не съм романтичен, а сантиментален. Не говоря за Фред, естествено.
– Той ли ви даде телефонния ми номер?
– О, не! Бори се докрай. Взех го от младия ви любовник.
– От Матео? Той не ми е любовник, а жиголо.
– Именно. Янис, барманът в „Stavlos”, го познава добре. Сърдите ли се?
– Не, разбира се. Очаквах да се обадите.
– Няма да ви ухажвам.
– Предупреждение?
– Уточнение.
– На такива като нас сексът не е необходим.
– Това имам предвид.
– Отношенията, както и сексът, рядко са съразмерни. Или е много, или е малко. Или е копнеж, или е спомен. Или е тревога, или е сънливост. И никога съразмерен. Музикален. Естествен. Да дишаш учестено не е естествено. Вашият приятел диша така.
– Моят приятел е спрял да диша. Ще умре от задушаване заради вас. Мога ли да ви питам нещо?
– Питайте.
– Защо го избрахте?
– Не съм го избирала. Просто влезе в „Сейнт Джордж”. Какво не разбирате?
– Не е за вас.
– Защо мислите така?
– Фред е плебей. Аз – също. Вие обаче не сте.
– Страхувам се, че не разбирам. Ревнувате ли?
– Вас? Не! Моля ви!
– Приятеля си. По-скоро – ситуацията.
– Не съм се замислял.
– Направете го. Виждали ли сте как птиците се обичат? Мъжкият се държи във въздуха, трепти с криле. Трябва да проникне в женската, но и да не рухне върху нея като японско камикадзе. Извън смешката, ще ви кажа, че се влюбих в него. Съжалявам, ако ви разочаровам с отговора. Или сте очаквали друг. Уча се да го обичам. Без това да пречи и на двама ни. Фред е като море, вълна след вълна. Несигурно, че земята съществува. Че го обича. Мъжете винаги си мислят, че са незаслужено обичани, господин Веренски. Или се надценяват, или се самобичуват. И никога не гледат любовта в очите. Ужасно я бъркат с вечността, към която се стремят от раждането си. Когато проумеят, че някой ги е обичал, този някой е вече много далеч. Мъжът не осъзнава любовта в сегашно време. Опитвам се да примиря Фред с мисълта, че може да бъде обичан.
– Казвали ли сте му това?
– Не.
– Защо?
– Няма да ме разбере. Не и сега.
– А кога?
– Никога.
– Добър вече, Клер! Добър вечер, господин Веренски!
Филето от елен с чипс от салвия и пяна от бял трюфел с гъши дроб е неописуемо.
Гълъби се клатушкат по тротоара – спешени вестоносци.
Дните до завръщането на приятеля си Александър Веренски разпределя поравно. Сутрин тренира усърдно в гимнастическия салон на къщата, разположен в подземието. Прави
закуска и сменя превръзката на Мартен. Лениво слуша наивните, достатъчно глуповати истории и размишления на момчето за пътуванията му в Испания, Унгария и Италия; за солидарна Европа.
Отделя час за кореспонденция, с която разчиства ангажименти, прекратява участия във фирми и институции, поднася формални или искрени извинения и обяснения на колеги, партньори, съдружници. Учуден е от лекотата, с която срязва пъпната връв на неща, градени дълго, с усилие, както и от липсата на каквито и да е въпроси, макар куртоазни, лицемерни, фалшиви. Облекчението, вероятно, е взаимно. Заел е прекалено много място, време е да освободи света от себе си.
Обзет от прилив на предпазливост, прави опит да изчисли състоянието си; да определи балансиран месечен лимит на разходите. Сумира лихви, дивиденти, ренти; пресмята трендове на злато и скъпоценни камъни. Крайният резултат е повече от приличен, надхвърля средната възраст, на която предполага, че ще е мъртъв. Освен ако Господ не реши да ми прави компания по-дълго от изчисленото, усмихва се Веренски и приключва веднъж завинаги с цифрите.
Излиза с Клер и свит на предната седалка на миникупъра обикаля музеи и галерии. Харесва малка литография на немска художничка, плаща я и моли да я изпратят в хотелската стая, която предвидливо е задържал.
Вечеря с Клер и съпруга й, ако е свободен от ангажименти.
Късно вечерта търси Янис. Скитат из уличните мелета или пият в бара.
Времето на Александър Веренски спи като сита, щастливо гледана котка.
"Господ слиза в Атина", издателство Сиела, 2012 г