Постинг
17.12.2012 20:07 -
РОМАН КИСЬОВ: Мистичната роза
Тих стих
Плисък
на вода
Бленувам тишина
и слънчеви отблясъци
върху водата
на море от светлина
сред тишина
Писък
на Феникс
Пламък
в слънчевия Храм
на безкрайното Сърце
от пулсиращи слова
сред тишина
Бленувам тишина
Чуваш ли Душа?
Стих
стихни!
Тихо
тихо стих!
Тих бъди!
Тих! – О!
Тихо
С ТИХО ТВОРЕНИЕ
Мистичната роза
Розо на душата ми
каква е тази тайна:
понякога при топлина
и влага вехнеш ти
а случва се при студ
и суша да цъфтиш
Розо на душата ми
каква е твойта тайна:
постоянно се променя
твоя цвят –
бял червен бял червен
и много рядко черен
Розо на душата ми
открий ми тази тайна:
твоето ухание и красота
защо са винаги за другите
а винаги за мен – венеца
от твоите тръни
Времето в мен
Друго Време
вътре в мен
тече
Времето в мен
съвсем се различава
от астрономическото време:
Времето извън мен
тече хоризонтално –
по ширина
(така ме разпилява
във страничните подробности)
и по дължина
(така съединява
раждането мое със смъртта)
Времето в мен
протича вертикално –
във дълбочина
(така ме свързва
с предвечните ми корени)
и във височина
(така ме свързва
с предвечните ми небеса)
Времето в мен
отброява друго
Летоброене
Коя година е сега?
2004 от Новата ера
и 42 от Вечността*
_____
*В годината на написването на стихотворението
авторът е на 42 годишна възраст.
ТАЙНОСТИХ
Нощта приближава и се отдалечава денят
Отдалечава се и приближава времето
И приближава бавно оня старец беловлас
който някога ще се изправи срещу мен
Ще е необикновена нощ: сребристи сенки
ще стъпват на пръсти покрай бялото дърво
растящо в стаята ми а листата му
ще шепнат тайни за живота и смъртта
В клоните му ще пламти гнездо на феникс
и ще хвърля огнени отблясъци върху лика
на оня старец беловлас който ще ми каже:
Аз съм твоето бъдеще което отминава
ти си моето минало което приближава
ЩЕ СЕ СЪБУДИМ
Ще се събудим
и утрото ще изпълва нашите сърца
и светлината ще струи от очите ни
и ще сътворява нови светове
и ще възникват ненадейно
чудодейни битиета жития и същества
там където са погледнали очите ни
очите ни струящи светлина незрима
която извиква в съществуване
цветя на радостта градина на екстаза
сред пустинята на времето и здрача –
в смъртния му час
Ще се събудим
и ще забравим ние всичко онова
което е подвластно на вечната забрава
и ще си спомним ние всичко онова
което е подвластно на славата предвечна
Ще се събудим
и ще разговаряме на езика на сърцата
и думите ни ще се превръщат в птици
полетели във небето на сбъднатия блян
Ще се събудим
Няма коментари
Търсене
За този блог
Гласове: 4338