Постинг
14.02.2013 06:00 -
Весел четвъртък: Андрея Илиев
ГРИЖОВНА СЪПРУГА ПРИБИРА МЪЖА СИ
Квартално кръчме като много в София – винкел и стъкло за стени плюс ламаринен покрив. Цимент на пода. Пластмасови маси и столове – обикновено в ярки папагалски разцветки. Ха! Щях да забравя – и мирис на пържена цаца.
Та седях си аз, мъчех една бира в очакване на внука. Той бе на тренировка по таекуондо в частен клуб отсреща.
На масата до мен стояха двама мъже и кротко се наливаха. Явно се познаваха отдавна, защото си поркаха мълчешком. Не бързаха – стоте грама ракия ги пиха почти половин час. Поръчаха втори път и кръчмарката-сервитьорка-готвачка тъкмо сложи пред тях изпотените чаши, когато на прага застана огромно женище. Ама какво, Господи! То не беше само дебело. То и кокала му беше на щангист тежка категория! Кой знае – може пък да е тренирала някога…. Щото и растителността под носа й бе така развита и гъста, че подсещаше за злоупотреба с мъжки хормони… И без това малкото и ниско помещение на кръчмето изведнъж отесня, а въздухът оредя като на Еверест.
- Иване! – рече заканително.
Видях как единият от мъжете започна да се смалява като бучка масло в нагорещен тиган.
- Тръгвай – изкомандва Годзила и се надвеси като кулокран над масата.
Мъжът стигна предела на смаляването си и кротко каза:
- Сега поръчахме. Изпивам ракията и идвам!
Женището не обели и дума. Очите й гневно просветнаха, посегна към чашата с ракия и я грабна. Стандартната чаша заприлича в ръката й на копче за балтон. Надигна я, разтвори паст като пещера и метна ракията вътре. После тресна чашата на масата, където тя пак взе нормалния си размер, и рече:
- Няма вече ракия! Хайде!
И Иван какво – тръгна…
"да не свиквам..."
Как Светлана СТАЛИНА би шута на баща си,...
Защо езиковедите наричат българския език...
Как Светлана СТАЛИНА би шута на баща си,...
Защо езиковедите наричат българския език...
Търсене
За този блог
Гласове: 4340