Книголюбие :: ЧЕТЯЩИТЕ ХОРА: Неда Антонова

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

21.06.2013 06:00 - ЧЕТЯЩИТЕ ХОРА: Неда Антонова

Автор: knigolubie Категория: Изкуство

Прочетен: 4138 Коментари: 0 Гласове:

Последна промяна: 21.06.2013 06:37

Моля те да се представиш по най-приятния за теб начин! Как би искала да те виждат хората?

- След четиридесетата си година всеки човек сам е отговорен за лицето си. То е негова биография. Така че, истината е това, което виждате в момента и всеки опит да се саморазкажа може само да влоши нещата.

- Книгите за теб са...

- …паралелна вселена; дом за душата; имунитет на Духа; мечти,които някой е сбъднал вместо мене,но за мене;духовно единодушие с непознати хора; отчаяние от несъвършенството на езика; начин да преодолявам живота; защита от прекалено човешкото; илюзията,че някой би искал да чуе какво мисля; авантюра; временното доверие на Всевишния; тъмна, и най-често несподелена,любов.
Не разделям книгите на прочетени и написани. Те всички са същества, породени от думи и са моето духовно семейство..

- Как подбираш какво да четеш?

- Според необходимостта от събеседник. Има часове за поезия, за за реене извън осезаемото, за груба житейска и историческа истина, за предчувствия или творчески планове. За тези случаи имам десетина томчета, овехтели от прелистване. Тях ги държа на отделна лавица. Нещо като аптека за душата. А „Хазарски речник” на Павич се е превърнал направо в реликва.
Обичам архаичният български език, съхранен в говора на българското село и в книгите на старите писатели. Чета ги в часове на носталгия.
.

- Имаш ли любими книги, които препрочиташ и в какъв момент?

- Търся любимите си текстове, когато по някаква причина ми е смутно или безизходно... Най-често намирам изхода чрез един любопитен експеримент: сравнявам тематично подбрани цитати от Библията (Стария завет), Тората и Корана. Изтощително за ума, но полезно за разсъдъка. Целта на упражнението е, да се убедя накрая ,че докато съм жива, нищо от случващото се не е последно, че винаги може да възникне нова възможност или добре забравена стара. И още, че всичко е едно и че религиозните различия между хората не са повече от блестящ – поради прекалена употреба – инструмент на политически замисъл.

- Четенето е и възпитание, навик. Как се възпитава, в твоето семейство четеше ли се?

- В детството ми нямаше книги. Имаше коне, поля, гроздобер, сватби, бедност, религия и свобода - животът бе ритуал. Имаше много празници, много погребения и много песни. Имаше убийствена реалност – природна и човешка, но имаше и магия, непостижима за въображението. Митология имаше. Научавах я наизуст, докато я живеех. После се научих да я чета. Но и до днес ме блазни да я разказвам.

- Писатели от които се учиш?

- Никой на нищо не може да те научи. Учиш се от себе си - докато си жив. И всяка нова книга е първа. Писането е като прохождането. Най-напред се намира някой по-стар, който да ти помогне да стоиш на краката си. После вече се учиш да ходиш сам – чрез падане, ставане, нараняване, сълзи. Но се научаваш. И дори си изработваш походка, която те отличава от себеподобните ти.

- Имаш ли предпочитани теми за писане?

- Само една:как човекът да надмогне съдбата си. Дори, когато човекът е в множествено число и се нарича народ.

- Имаш ли история, която искаш да разкажеш?

- Искам да си отговоря на един въпрос: как сложните хора да се обичат просто? И ако успея – да го разкажа.

-Пишеш разкази, романи, пиеси. И все пак кой жанр най ти приляга на характера, на усещанията за думите...

- Жанрът понякога се оказва по-силен от характера и го моделира по собствения си критерий, но само временно. Едно от нещата, които наистина знам, е, че няма лесен или предварително отреден ти жанр. Захванеш ли се чрез думи да правиш невидимото видимо - се обричаш на особен вид самота и интелектуална каторга. И дори крайният резултат да се окаже приличен, това не изкупва пораженията от каторгата.

- Бъдещата ти книга е за царица Елеонора – завръщаш се отново с обич и желание към историческата тема...

- Изключителна жена. Ренесансова! Всеки български писател би се гордял да разкаже живота й. Имах късмета първа да я открия. Един от малкото случаи, в които битката с думите, вместо да изтощава духа, го обогатява.

- Какво имаш на бюрото си, на стената си, каква е гледката през прозореца ти? Опиши ни пространството, в което пишеш. Къде отиваш, ако не можеш да пишеш там?

- Работя в таванската стая на жилището си. Книги, компютър, картини. Фотографии на близките ми същества и на бащината ми къща,отдавна разграбена и срината. И една …рентгенова снимка на роза. През прозореца – паркът,езерото, а отсреща – Преславска Стара планина. Чувам виковете на децата от съседната детска градина. Вдъхвам мириса на липите долу.
Другаде не се усещам работоспособна.

- Какво те вдъхновява за работа? Слушаш ли определена музика?

- Вдъхновението, с което е прието да се свързва творческия труд, идва от собственото ни съзнание. Защото произтича от идеята. От хрумката. Тя – целта - ти дава и необходимата енергия. Зареждат те не храната или почивката, а предусещаният тътен на бъдещия романов живот, хората, които не познаваш, но вече обичаш, видението на първото и последното изречение, с които „закопчаваш” замисъла. Когато успееш да ги зърнеш,разбира се. Останалото е труд, здраве, разочарования от себе си, физическа издръжливост и смътно упование в нещо, което никой не е виждал и затова има много имена.
Слушам музика, но само преди и след, никога по време на работа. Теодоси Спасов най-често, Мистерията на българските гласове, а напоследък Голям концерт за чело, който с благодарност получих неотдавна от проф. Венцеслав Николов.

- Коя книга четеш в момента?

- Сборник пиеси на Ерик-Еманюел Шмит, едно разкошно издание на „Леге Артис”.

- Открила ли си своето удобно място за четене в дома ти?

- Свита в леглото. По студентски.

- Мечтаеш ли да се срещнеш с някой писател и да изпиете по нещо…?

- С някой, когото не познавам, но искам да говори интересно и да пие красиво.
А аз да го гледам.

Нагоре