Книголюбие :: Петър Чухов: Под кожата

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

20.12.2014 06:00 - Петър Чухов: Под кожата

Автор: knigolubie Категория: Изкуство

Прочетен: 832 Коментари: 0 Гласове:

ПОД КОЖАТА

Лицето на застарелия актьор сякаш отразяваше стените на заведението – груби, с тук-там умишлено оставени на показ тухли изпод мазилката, а нарисуваните сецесионни прозорчета и ниши създаваха повърхностна дълбочина. Запали нова цигара, докато димът обикаляше по обичайния маршрут, дивите очи като че казваха: нямаме нищо общо с тези торбички, с висящите крайчета на устата, които превръщат усмивката в улична котка.
Срещу него млада жена в жълта фланелка си играеше с погледа му. После стана и събра реквизита от нечий обяд на съседната маса. Отнесе го в кухнята, където някой невидим тракаше с прибори. Върна се с две малки бири и стъкълце мента. Кехлибареното и трубадурско зеленото добре се спогаждаха помежду си – подхвърляха си хълцаща светлина, дълго задържаха сенките.
- Татул, казваш? – провлачи актьорът, когато жълтото петно отново застана пред очите му.
- Да, по целия балкон. Расте – от цимента, от железата... Дори от прането, което бях забравила да прибера.
- Интересно! – очите изоставиха своето синьо и се изпълниха с отблясъка на питието. – От моето пране не расте нищо. Сигурно материята е различна. Или, може би, защото го давам в кварталната перачница. Ти да не би да переш на ръка?
- Пера на ръка, готвя на крак и никога не боледувам на легло! – почти пропя тя.
- Аз пък смятам наум. Като ученик бях фамозен математик. Можех да умножа скоростта на светлината по скоростта на звука със свръхзвукова скорост. Между другото, само от половин час се познаваме, а вече си мисля, че изглеждаш много добре!
Жената отново стана – този път да вземе поръчка. Дребна, с телце на гризач, сякаш заобляше масите, край които минаваше. Синеокият приглади косата си – жълтеникавобяла, която на снимките излизаше сива. Леко размърда стола, за да се облегне назад по-удобно и забеляза, че не си е вдигнал ципа на панталона. Дръпна го с нервно движение, оглеждайки се като десантчик. Успокоен, пийна от бирата.
Жълтата дама се появи и приседна на ръба на стола. Чакаше да я извикат от кухнята.
- В колко свършваш? – напрегнат въпрос, но изречен спокойно, с актьорска небрежност.
Червеникавокоса, късо подстригана, жената всъщност само изглеждаше млада. Може би имаше 2-3 деца? Може би мразеше да отговаря?
- Какво да свършвам? – попита тя.
Ръката на мъжа скришом провери под масата как стоят нещата с проблемния цип. Всичко беше наред и в прилив на самочувствие подхвърли над чашата следните думи:
- Искаш ли да видиш моя татул? Ти имаш татул на балкона, пък аз го отглеждам под мивката!
- Ловя се на бас, че под мивката имаш само празни бутилки.
"Симпатичен съм ѝ!” – помисли актьорът. Хвана ръката ѝ и се опита да я целуне. Но тя се изправи припряно:
- Имам работа!
Отново към кухнята – обратно с пълни чинии. Нареди ги грижовно като експонати пред едър мъжага през няколко маси. Той ги нападна веднага с варварски ентусиазъм. А тя се завърна:
- Сменят ме в четири.
Актьорът усети внимателна топлина някъде в тялото си.
Погледна часовника. Уви, имаше време, достатъчно, за да се напие. Жената разбра и го попита:
- Няма ли да ядеш?
- Стига бе, много ми се лепи!
- Трябва да се храниш добре, щом отглеждаш татул, иначе е опасно!
- Е, щом си решила да се грижиш за мен, донеси един пържен картоф.
- Цял ли го искаш или нарязан?
Така си говореха те, после той хапна, а времето се престраши и ги остави да тръгнат. Момински свежото жълто до натежалото тъмнокафяво, с което сакото товареше мъжката фигура. Стигнаха бързо – беше наблизо и от притеснение двамата почти подтичваха. Входът ги глътна с полуусмивката на разнебитената си врата.
- Не се бой, няма любопитни съседи – успокои я той, като видя как плахо се озърта. – Ликвидирах ги с отрова за хлебарки!
Влязоха в нещо като апартамент. Имаше мивка, а в мивката – съдове. Под нея – шкаф, който не се отваряше.
- Не пипай! Там държа трупа на жена ми!
- А къде е татулът?
- Под мивката в банята. Обаче е почти невидим – може да го съзре само този, който се съблече и застане под душа!
Тя се съблече и застана под душа. Беше заключила, за да го дразни. Или просто от неудобство. Той чукаше по вратата и говореше глупости. Като излезе, увита в пешкир, видя, че е гол. Замъкна я на леглото и захапа гърдите ѝ. По-лекичко – искаше да му каже, но разбра, че няма смисъл. Отпусна се в ръцете му. Тялото ѝ бавно набъбваше, усещаше как татулът разпуква кожата ѝ, как прораства и изпълва устата на ослепелия от страст мъж.

Нагоре