Постинг
28.02.2013 06:00 -
Весел четвъртък: Андрея Илиев
Цветът на мишките
Работя ... макар че малко ми е смешно да кажа научен работник. Никога се съм го приемал – работник плюс наука. Ама то по едно време беше пълно с такива – политически работници, криминални работници... А съм си биолог, работя в лаборатория. Та един ден ни сюрпризираха с генерален ремонт. Шефът вика:”За седмица обещаха да свършат, затова се съгласих.” Това преместихме, онова... Обаче белите мишки, дето са за опитите, никой не ги иска. Какво да правя – взех ги у дома.
Жената веднага се качи на масата и заяви:
- Или ги махай, или се изнасям аз!
Таня, петгодишната ми дъщеря, обаче бе във възторг. Заряза всякакви играчки и все край тях. Какво ли не ги прави – къпа ги, приспива ги, загъва ги, манджи им вари... Един ден чак ги боядиса с водните си боички.
Майсторите изпълниха обещанието си – след седмица се нанесохме обратно. Върнах мишките. Жената почерпи с шампанско по този случай, а Таня рева...
След повече от месец срещам в асансьора комшията Киро – абе, накратко казано, една пиянка. С него имаме обща тераса и затова ща не ща поддържам някакви социални контакти . Обаче сега го гледам – кукуряк. Пет следобед, а той още трезвен.
- Вече не пия – стеснително каза той.
- Много хубаво – смутолових аз.
- Докъде стигнах – оживи се той. – Миналия месец по обяд се натиках. Излизам на терасата и – ужас! – гледам по перваза на вашия прозорец ходи мишка. Червена! После се появи втора – зелена! И трета – виолетова! Представяш ли си, комшу – виолетова мишка!... Отърчах в болницата. Докторът ме изслуша загрижен и вика:”Откога ти казвам да спреш пиенето”. И на, спрях го – вече месец и кусур не съм кусвал капчица... И съм добре – няма мишки. Ни зелени, ни виолетови....
Следващ постинг
Предишен постинг
Търсене
За този блог
Гласове: 4340