Постинг
28.02.2013 06:00 -
Весел четвъртък: Андрея Илиев
Цветът на мишките
Работя ... макар че малко ми е смешно да кажа научен работник. Никога се съм го приемал – работник плюс наука. Ама то по едно време беше пълно с такива – политически работници, криминални работници... А съм си биолог, работя в лаборатория. Та един ден ни сюрпризираха с генерален ремонт. Шефът вика:”За седмица обещаха да свършат, затова се съгласих.” Това преместихме, онова... Обаче белите мишки, дето са за опитите, никой не ги иска. Какво да правя – взех ги у дома.
Жената веднага се качи на масата и заяви:
- Или ги махай, или се изнасям аз!
Таня, петгодишната ми дъщеря, обаче бе във възторг. Заряза всякакви играчки и все край тях. Какво ли не ги прави – къпа ги, приспива ги, загъва ги, манджи им вари... Един ден чак ги боядиса с водните си боички.
Майсторите изпълниха обещанието си – след седмица се нанесохме обратно. Върнах мишките. Жената почерпи с шампанско по този случай, а Таня рева...
След повече от месец срещам в асансьора комшията Киро – абе, накратко казано, една пиянка. С него имаме обща тераса и затова ща не ща поддържам някакви социални контакти . Обаче сега го гледам – кукуряк. Пет следобед, а той още трезвен.
- Вече не пия – стеснително каза той.
- Много хубаво – смутолових аз.
- Докъде стигнах – оживи се той. – Миналия месец по обяд се натиках. Излизам на терасата и – ужас! – гледам по перваза на вашия прозорец ходи мишка. Червена! После се появи втора – зелена! И трета – виолетова! Представяш ли си, комшу – виолетова мишка!... Отърчах в болницата. Докторът ме изслуша загрижен и вика:”Откога ти казвам да спреш пиенето”. И на, спрях го – вече месец и кусур не съм кусвал капчица... И съм добре – няма мишки. Ни зелени, ни виолетови....
Литературна премиера - книгата на Иван Б...
Нещо зимно...и много любимо...
Защо езиковедите наричат българския език...
Нещо зимно...и много любимо...
Защо езиковедите наричат българския език...
Следващ постинг
Предишен постинг
Търсене
За този блог
Гласове: 4340