-  Обади ми се и… каза… каза, че ме обича.

 
   Въпросът се повтаряше всяка година. След прецъфтяването на белите и лилави люляци около къщата, сляпата изведнъж се съживяваше и почваше да пита постоянно за морето. Докато бащата беше жив, пътуваха всеки юли или август и споменът з...

 
   В нейните очи мястото прилича на цветно островче: храсти, дървета, ухания и по тях като нежна, зелена стълба към небето, виеща се непослушна растителност. А, и три големи ореха. Събираше по земята, чупеше ги със силата на десния си к...

 
    Откъс от романа ми "Часовникът, който върви назад"
   Учениците тук са в традиционната октомврийска ваканция. Синът на Антоан не е никак лош на външен вид и изобщо не е за изпускане. Но ако МС се събере с баща му шансовете ми за ро...

   
   Стефан отлетя за Москва, прекачи се на  влака в 22.05 за Санкт-Петербург и след седем-осем часа пи първото си кафе. Гарата се намираше точно в центъра на града и той щеше да го разгледа, но нетърпението му да зърне след десетина г...

 
   Днес рано-рано се стресирах и желая да "отблъсна" станалото и да го надживея.
   Моля, не ми се смейте!

 
   Доброто и лошото вървят под ръка в живота ни.     
   Нормално, разбираемо.

    
          От започнат роман за юноши и възрастни
   Болката не е събитие. Никога няма идеален момент за нея. Идва и оставя решението в ръцете ти. Апартаментът ми се струваше спретнат, уютен и безопасен. До тази сутрин. Дъждът бараб...

 
   
   Пристрастих се към жената, към нейните вталени, изискани тоалети, черният кок, шарещите наляво-надясно кафяви очи. Май и тя ме одобри, макар по-късно да си призна, че в първия миг ме е взела за горделивка и се почудила как ли ще...

    Ставам рано, наистина рано. По навик, а вече от години и с желание, даже с нетърпение да не пропусна вълшебствата, предназначени лично за моята личност. Харесвам тишината на града, тъмнината преди зазоряване, самотните улични лам...

 
             Сам започва да засажда по една фиданка всеки ден
   През 1979 г. 16-годишен индийски младеж на име Джадав Пайенг открива десетки змии, загинали от жегата, върху безплодна пясъчна коса, отмита от водите на река Брахмапутра. Т...

 
   "Ние, врабчетата, може и да загиваме, но перушината ни остава жива по земята... хората събират перушината ни, пълнят своите възглавници, защото как иначе хората биха летели нощем, насън, ако не спяха върху птича перушина!...
   Ако в...