Винаги, когато пътуваше към свекърва си, се страхуваше. Необясним страх.
Тръгваше да остави детето, нейния внук.

   Когато изляза от затвора, ще съм друг човек, обеща си тя. Четеше книга за успяването в живота и подчертаваше редовете с молив. Запаметяваше ги като куплети и ги цитираше сутрин.
   Ставането слагаше начало на поредния черен ден. Ден на...

   Денят бил горещ. Юлско небе без капчица милост. Сухи треви, като ръцете на бабите.
Реката се подразнила от шума на детските тела и си е взела своето. Двете й момиченца. На десет и на седем години. Добри плувкини, но деца. Малката поч...

 
      Правеха секс, когато чу изскърцване. Удоволствието забуксува. Креватът бе нов.
   Мъжът й старичък, е, на път към старостта... като нея – връстник.

   “Каква е тази бира? Блудкава. Повече прилича на бирена вода с изтекъл срок...”, констатира по вечерно време Иглика. Удоволствието от личните тридесет минути преди заспиване се наводниха. Твърде много вода. Малко бира. Сбър...

   В компанията темата се насочва уж неконтролирано и без зла умисъл към възможността да започнеш наново нещо, да се пробваш да го направиш иначе...да си по-изобретателен и максимално концентриран.
   Защо понякога съжаляваме и наричам...

   Ако до преди развода си мислеше, чеще полудее от самота, след него се запозна с ужаса. За учудване на приятелки и врагове, мъжът й напусна къщата и я остави да живее нашироко като принцеса. Почти. А около принцесите винаги се навъртат...

   Пубертетът е една възраст, която прилича на кактус: виждаш бодлите, растението се изпъва протяжно нагоре, заобикаляш предпазливо, но с любов и търпение, с надеждица, че ако не днес, то утре, след месец... кактусът ще те събуди с цвят!...

Мъжът ми е придобил мания за млади жени. Харесва някоя дългокоса или каквато се подхлъзне от погледа му. Не се колебае повече от минутите за изпиване на късо черно кафе, без захар, а залитва. Не съм го подслушвала и вече съм забравила ре...

   Слушах интервюто по националната телевизия с поетесата Аксиния Михайлова, първата и засега единствена българка, носител на френската награда за поезия Аполинер. Тя споделя, че била поканена да гостува при ученици, изучаващи японски и ...

          
   О-о-о-ох! Ох! Предпочитам да казвам: Ах, но не излиза от гърлото...
   Две седмици болката ме навестява. Като любовница, наумила си на всяка цена да ми отнеме съпруга.

   Нейната София й се видя неподредена. Разпиляна като жена, неуспяла да отиде навреме при психиатъра си. Щвейцарското село, в което остаряваше и разплиташе скуката, беше излъскано и сресано. Почти войнишки строй, дисциплина и тишина. Са...